"Господ е винаги най-близо, когато е най-необходим. Това може да не се осъзнава винаги, но е велика истина. Той беше до кораба, в който Неговите ученици се трудеха и се бореха с бурята, непознат и неочакван, никаква молитва от тях не Го доведе при тях, това беше Неговата собствена привързаност – те бяха скъпоценни за Него. Молитвата възниква, когато Той е известен, че е там, но Той е там по Своята собствена любов.
Моята нужда е призив към Неговата любов, моята беда Го води да бъде до мен в най-тежкия момент, и когато Го разпозная в Неговия загрижен, нежен интерес към мен, тогава Го приемам в кораба – в моите обстоятелства; Той Сам влиза в тях – и когато Той Самият е разпознат, Той влиза в моите обстоятелства с мен и ефектът е чудесен – НАСТЪПВА ВЕЛИКО СПОКОЙСТВИЕ" (J.B.S.)
Застъпничеството на Господ
Разгледайте обстоятелствата на инцидента, толкова красиво интерпретирани от автора на горния параграф. Марк 6:46 ни казва, че Господ се е качил на планина да се моли. Нека това бъде първият голям факт за нашето съзерцание. Можем да бъдем сигурни, че тези ученици са имали своето място в тази Негова молитва онази нощ. Той беше застъпник за тях. Те бяха оставени сами привидно, оставени сами да се изправят пред бурни морета и силни ветрове, но все пак не бяха забравени. Той се молеше за тях и се молеше за тях, защото ги обичаше.
И престанал ли е Той да се интересува от Своите изпитани и обезпокоени ученици, които изглеждат оставени да се изправят сами пред морета от скръб? Не, Той е това, което винаги е бил, и на планината на славата – отдясно на Бога – Той се моли за Своите, защото така казва Римляни 8:34: „Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайства за нас.“ Казано е, че „толкова голяма е любовта на Господ към нас, че ако беше необходимо, Той би дошъл от небето и би претърпял отново скръбта и смъртта на Голгота за нас“; и това е вярно, но не е необходимо, слава Богу, Той да прави това, защото „с едно приношение Той е усъвършенствал завинаги онези, които са осветени.“
Но е необходимо Той да живее за нас и да ни служи чрез Своето застъпничество, и това Той прави и ще прави до края, Той ще го прави, защото любовта, която изпълва сърцето Му, е непроменена, тя е същата любов, която Го накара да се пожертва за нас на кръста. Трябва да осъзнаем по-пълно тази жива любов, тази жива служба на нашия Господ за нас, защото тя е необходима за нашето ежедневно спасение. Това е непрестанна и ефикасна служба; Той винаги живее, за да ходатайства за нас.
Той вижда и идва
Сега, докато сърцето и гласът Му се издигаха в молитва за Неговите разтърсени от буря ученици, Той не ги изпускаше от поглед. Стих 48 ни казва, че „Той ги видя да се мъчат да гребат.“ И както тогава, така и сега Той гледа Своите. Той се моли и Той вижда. Единия вижда на легло на болка без надежда за облекчение, докато трае животът; друг притиснат и тежко изпитан от обстоятелства, които заплашват да смажат всяка светлина от душата и да превърнат песните в непрестанни въздишки, друг вижда да се лута и препъва по път, едновременно мрачен и самотен, направен мрачен и самотен от дъха и ръката на смъртта. Той вижда тези и всички Свои светии, които страдат и се трудят, и Той живее, за да ходатайства за тях и да се приближава до тях в техните беди и да ги направи повече от победители в тях.
„Той ги видя да се мъчат и... Той дойде при тях.“ Тяхната нужда и Неговата любов Го доведоха там. Те щяха да Го видят много по-рано, ако не бяха толкова съсредоточени върху собствените си усилия да докарат лодката си до пристанището; но когато уменията им на моряци бяха безполезни и силите им бяха изчерпани, Той беше там, когато пуснаха греблата си и спряха борбата, Той беше там – там, за да влезе в кораба им – да влезе в техните обстоятелства и да донесе Своя мир със Себе Си и да го сподели с тях; да ги насочи към голямо спокойствие.
Доверявайки се на Неговото присъствие
Така е и днес. Неговата любов Го води бързо на наша помощ, не винаги за да промени обстоятелствата, някои от тях не могат да бъдат променени, но за да промени нас, да ни успокои със Своето присъствие и да ни направи повече от победители чрез Своята любов. И все пак много страдащи светии пропускат всичко това, и защо? Защото ще продължат да се трудят в гребане; ще упорстват в посрещането на изпитанията си със собствени сили; толкова са съсредоточени върху опита да оправят своите заплитания и да управляват собствения си крехък съд през бурните морета, че не Го виждат да идва към тях, ходейки по водата – Господаря на най-свирепите ѝ вълни. Но тяхната крайна нужда е Негова възможност, и когато нямат сила, Той става тяхна сила, и усещането за Неговата близост променя всичко.
„Той дойде при учениците Си, казвайки: ДЕРЗАЙТЕ: АЗ СЪМ; НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.“ И това им беше достатъчно; достатъчно е и за нас. Нашият велик Застъпник се моли за нас, вижда ни, идва при нас, и в усещането за това можем да бъдем повече от победители чрез Него, и то защото знаем, че нищо не може да ни отдели от Неговата любов – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голота, нито опасност, нито меч.
Тези неща Го приближават до нас, защото Той ни обича, и поради това ние, които сме спасени с Неговата кръв, ще бъдем спасени с Неговия живот. Да, макар и да ходим през долината на смъртната сянка, ние се доверяваме и не роптаем, не сме обезсърчени и сме триумфиращи, защото Той е там, където е най-голямото изпитание; и със сигурност Той ще бъде до края; Той е великият Първосвещеник, Застъпникът и Водачът на Своите, Който казва: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя.“
