Псалм 110 е забележителен псалм; той е цитиран в Новия Завет по-често от всеки друг. Започва с думите: „Господ каза на моя Господ: „Седни отдясно Ми, докато не направя враговете Ти подножие на нозете Ти“, ясно представяйки Господа, както вярата Го вижда сега, увенчан със слава и чест. Третият стих е много красив; той описва това, което тепърва ще се види в Израел, когато Господ ще царува в Сион, но аз искам да му дам настоящо приложение, което смятам за напълно справедливо, и за тази цел ще го цитирам, както е преведено в Новия превод на Дж. Н. Дарби: „Твоят народ ще бъде доброволен“, или ще се предложи доброволно, „в деня на Твоята сила, в свято великолепие: от утробата на утрото ще дойде при Теб росата на Твоята младост.“ Всички Негови врагове ще бъдат покорени под нозете Му, и Израел ще Го обгради, своя Месия и Цар, с гръмки осани, новороден народ, никога повече да не Го огорчава.
Това ще бъде нещо великолепно за гледане, но има по-голямо великолепие, и то може да бъде осъзнато и видяно сега. Това е денят на Неговото отхвърляне от хората; Той не е желан от света, но онези, които Го обичат, могат да дойдат при Него с цялостна преданост; те могат да бъдат изпълнени с ентусиазъм за Него, и като новороден род – деца на утрото – те могат да Го следват с твърди стъпки и добре препасани кръстове; те могат да се хвалят в Господа. Това в очите на небето е „свято великолепие“, и нищо друго освен това не може да угоди на нашия Бог.
