Искам да забележите как Господ описва Себе Си: „един благородник“. Този, който ни е спасил и когото трябва да представляваме и да служим, е Благородникът. Цялото истинско благородство е в Него. Къде другаде можете да го търсите? Бог го намери в Него.
Колко абсолютна беше Неговата вярност към Бога, винаги покорен, винаги зависим. Той винаги правеше нещата, които Му бяха угодни, така че Бог можеше да каже за Него: „Ето! Моят Слуга… [Този], в когото душата Ми се наслаждава!“ (Исая 42:1). И колко благороден беше Той в отношенията Си с хората! Никакъв егоистичен мотив никога не Го движеше, никаква омраза или неблагодарност от хората не Го променяше. Той не би използвал силата Си за собствено облекчение, но за други тази сила не познаваше граници или покой. Той беше Слуга на всички от ранна сутрин до края на деня. Записано е, че „рано сутрин всички хора идваха при Него“ (Лука 21:38). Той беше там, чакайки ги, когато дойдоха; да ги учи, да им служи, да ги лекува; и едва когато всеки човек си отиде у дома, Той се оттегли, бездомен Човек, на Елеонския хълм.
Всичко, което Той направи в Своя живот на служение, беше благородно извършено, красиво извършено. Вижте Го как стои до овдовялата майка, плачеща за мъртвия си син. Сърцето Му е трогнато от състрадание към нейната скръб, и Неговото слово укорява причината за нея и връща сина й към живот. След това Той продължава напред, без да чака награда или признание. Вижте Го как се навежда да събере децата в сърцето Си, когато учениците щяха да ги прогонят; те бяха без значение за другите, но колко скъпи бяха за Него! Никаква нужда не избягна вниманието Му, никаква въздишка не достигна ухото Му напразно.
Чудесен Спасител! Истинският Благородник! Нашият Господ и Учител, който ни е спасил, за да Му служим!
