В Евреи 1 и 2 пред нас са представени много слави на Господ Исус. В глава 1 Го виждаме като Божи Син. В глава 2 Го виждаме като Човешки Син. И защо Божият Син би станал Човек? Много причини са представени пред нас в глава 2, но три пъти се споменава, че това е било, за да може Той да страда. Удивителна мисъл!
В стих 9, Този, Който беше безкрайно по-висок от ангелите – като Бог, Син и Създател, и Поддържащ, и Наследник на всички неща и т.н. – беше направен малко по-нисък от ангелите, като стана Човек заради страданието на смъртта. Тук Неговите изкупителни страдания са ясно представени пред нас. Чрез един човек, Адам, грехът влезе в света, и смъртта чрез греха (Рим. 5:12). Първият човек въведе греха и смъртта в този свят. По Божия ред щеше да има Човек – Който все пак е Бог – Който можеше ефективно да се справи и с двете, за Божия слава. Но никой от Адамовото потомство не можеше да го направи. Всички бяха съгрешили и не достигнаха Божията слава и бяха заслужили смъртта като заплата за греха си (3:23; 6:23).
Изискваше се безгрешен, свят човек. И такъв не можеше да бъде намерен. И така, благословеният Божий Син Сам стана Човек, Вторият Човек – защото всички останали бяха само повторение на провалилия се първи човек – и Последният Адам – защото никога няма да има нужда от друг. В Евреи 2:5–8 ни е казано, че като Човек всички неща ще бъдат подчинени на Него. Той ще царува в идния свят. Но първо беше необходимо Той да понесе страданията на смъртта и да „вкуси смърт за всяко нещо“ (JND). Колко прекрасно е да погледнем назад и да видим, че делото е извършено, и сега да Го видим увенчан със слава и чест!
