В гръцката митология
откриваме легендата за едно малко село, което постоянно е било нападано от варварски племена от околността. Селяните не знаели как да се защитават успешно.
Митът за Гордий
Един ден дошъл непознат на име Гордий и организирал ефективна защита на селото и неговите жители. За да почетат Гордий, селяните го направили свой цар.
Сега Гордий, мъдър човек, решил преди смъртта си да остави на поданиците си символ на сплотеността и силата, които ще ги обединяват след неговото заминаване.
Докарвайки колесница извън селото, той направил голям възел около нейната ос. Този възел се оказал много сложен, особено след като краищата на въжето не се виждали никъде. В резултат на това никой не знаел откъде да започне, за да развърже възела, който Гордий бил направил. Той самият го нарекъл Гордиев възел. По този начин Гордий провъзгласил своето върховенство и това на своите потомци над селото, тъй като никой друг не можел да стане водач на селото, освен ако не успеел да развърже Гордиевия възел.
Един ден Александър Велики дошъл с армията си до покрайнините на селото и попитал за значението на странния възел, завързан за оста на колесницата. Разказали му легендата за Гордиевия възел. След като го погледнал известно време, той внезапно извадил меча си, замахнал с него над главата си и разсякъл възела с един удар. „Ето как развързвам Гордиевия възел“, провъзгласил прочутият пълководец. След това той продължил с армията си към селото.
Истината за Христос
Легендата за Гордиевия възел показва как силата на един предмет допринася за силата на неговия притежател. Така смъртта в ръцете на Сатана му позволила да надделява, докато Христос не дошъл в света. Никой не бил успял да развърже „възела на смъртта“, който бил влязъл в света чрез греха след непокорството на Адам. Но чрез Своята изкупителна жертва, Христос разсякъл „Гордиевия възел“ на смъртта по неочакван и чуден начин. Князът на живота, станал грях вместо нас и понесъл присъдата за нашите грехове. Не е ли Той много по-велик от Александър Велики?
Христос победи смъртта! По думите на Павел към Тимотей,
Той унищожи смъртта и донесе живот и безсмъртие на светлина чрез евангелието (2 Тимотей 1:10 NIV).
Нашият Спасител буквално е направил смъртта неактивна или безсилна.
Христос победи и Сатана! Той стана човек, взе участие в плът и кръв,
за да унищожи чрез смъртта Си този, който държи силата на смъртта – тоест дявола – и да освободи онези, които през целия си живот бяха държани в робство от страха си от смъртта (Евреи 2:14-15).
Тъй като Сатана и смъртта са победени, нямаме повече причина да се страхуваме от тях. По-скоро можем да кажем:
Благодарение на Бога! Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос (1 Коринтяни 15:57).
Вярно е, че Сатана все още не е стъпкан под краката ни (Римляни 16:20). Въпреки това, всяка от нашите борби срещу него и силите на мрака може да бъде повод за победа за славата на нашия Господ.
Самата смърт остава тъжна, скръбна реалност. Но за онези, които заспиват в Господа, тя става средство за по-славен живот с Исус Христос, Първородния от мъртвите и Княза на земните царе. Междувременно ние сме
повече от победители чрез Този, Който ни възлюби (Римляни 8:37).
Каква причина да се покланяме на нашия Спасител и Господ!
