Ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.“ (Римляни 10:9)Този любим евангелски стих се фокусира върху двете основни истини, които са толкова трудни за приемане от падналия човек – въплъщението и възкресението. Не може да има спасение без приемането на тези доктрини и всичко, което те означават.
Първо трябва да изповядаме с устата си, че Исус е Господ, тоест, че Този, Който се е родил във витлеемската ясла, не е никой друг освен Бог, проявен в плът. Божествеността на Господ Исус е от съществено значение за целия план на спасението.
Второ, трябва да повярваме в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите. Но това означава повече от простия факт на възкресението. То включва факта, че Господ Исус е умрял на кръста като наш Заместник.
Той плати наказанието, което нашите грехове заслужаваха. Той понесе Божия гняв, който ние трябваше да понесем вечно.
След това на третия ден Бог Го възкреси от мъртвите като доказателство за пълното удовлетворение на Бога от Христовата жертва за нашите грехове.
Когато Го приемем като Господ и Спасител, Библията казва, че сме спасени.
Но някой може да попита: „Защо изповедта е поставена преди вярата? Не вярваме ли първо, а след това изповядваме?“
В стих 9 Павел набляга на въплъщението и възкресението и дава историческия ред, в който те са се случили – въплъщението първо и възкресението тридесет и три години по-късно.
В следващия стих той поставя вярата преди изповедта. „Защото със сърце човек вярва за правда; а с уста се прави изповед за спасение.“ Тук редът е този, който се случва, когато се родим отново. Първо, ние се доверяваме на Спасителя и сме оправдани. След това излизаме да изповядаме спасението, което вече сме получили.
Нашият стих има безхитростна простота и вечна свежест.
Нищо чудно, че децата пеят:
Римляни десет и девет Е любим стих мой; Изповядвайки Христос като Господ, Аз съм спасен по божествена благодат; Защото там думите на обещанието В златни букви сияят: Римляни десет и девет.
