Исус – Йехова Спасителят – Името, дадено преди Неговото раждане от ангела на детето на Девицата (Матей 1:21), е Името, почитано с постоянно споменаване под различни форми, в цялата Божия Книга, от първото му откровение в благодат в началото на Евангелието от Матей, глава 1, до окончателното му прославяне в слава, в Книгата Откровение. Това беше Името, заложено в обещанието за Семето на жената. То беше вградено в жертвата на Мория, от времето на Авраам. То беше предвестено в хиляди форми в типовете и символите под закона. То беше повтаряно по цялата линия на пророците.
И в началото на Новия Завет, почитаното Име е изречено над „роденото дете“, „дадения Син“ (Исая 11:6), бебето на Девицата, което лежеше в скромната ясла във Витлеем (Лука 2:11, 16). Чудесно е наистина да намерим „Йехова Спасителя“ там. Бог наистина се прояви в плът. Словото стана плът и „се засели между нас“ (Йоан 1:14). И макар светът да не знаеше, ангелите празнуваха събитието с екстатична небесна радост. Преминаването на Господа през земята на Израел като Спасител, Изцелител, Избавител и Подател на Божието спасение в свят на погинали грешници, Го провъзгласи за „Йехова Спасителя“. Неговата смърт на Голгота и Името, написано с позор на Неговия Кръст, беше свидетелство за отхвърлянето Му от човека, докато Неговото възкресение от гроба беше широкият печат на небето за приемане на Неговото дело и пълното потвърждение на Бога за Неговото удовлетворение от него и за Неговото благоволение към него.
В Деянията „Исус“ е проповядван като „Господ и Христос“, и в Неговото Име се предлага опрощение на „всеки, който вярва“ (Деяния 10:43). Неговото Име има силата на спасението (Деяния 4:12), която не се намира в никое друго име. В Посланията, Името на Исус като Спасител и Господ е „високо възвишено“, и Неговата Църква тук (1 Коринтяни 12:3) трябва да го носи и почита във всички корпоративни отношения (1 Коринтяни 4:4) и във всяка индивидуална служба (Колосяни 3:17). В Откровението, Неговото Име е празнувано на небето от светии и от ангели, и е признато и почитано във всички региони на изкупеното и обновено творение.
„Исус“ е нетленното Име, непроменящо се и неизменно. „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги.“
Неговото е единственото Име, което остава в постоянно цъфтеж и свежест; неувяхващото Име, чиято ефикасност и добродетел никога не могат да престанат. Времето и паметта ще накарат други имена, чиито хвали са били пети, да избледнеят и да бъдат забравени, но вечността няма да направи нищо с Името на Исус, освен да го празнува в царствата на славата. През цялото време Той е „същият Исус“, Емануил, Бог с нас, Йехова Спасителят; Синът в лоното на Отца, Жертвата на олтара и Агнето, което беше заклано, прославено над всички небеса. Неговото Име и Неговата Личност придават на Неговото дело безкрайна стойност, а на длъжностите, които Той заема, трайно достойнство. Неговото е Името на нетленна стойност, а Неговото е темата на вечните песни на небето.
В Името на Исус Божественият живот се предава на вярващата душа (Йоан 20:31), опрощението на греховете е осигурено (Деяния 10:43) и молитвата на вярата получава своите отговори (Йоан 14:13-14). В Името на Исус са извършени могъщите дела от ранните дни (Деяния 4:10), и това Име не е загубило нищо от своята древна сила. То е събиращото Име (Матей 18:20), както е и обединяващото Име (1 Коринтяни 1:10) на църквата във всички векове и през цялото време, и колкото по-просто и по-тясно светиите се придържат към, признават и почитат това несравнимо Име, толкова по-близо ще бъдат до Него и един до друг.
Вече не само Твой, но даден
На мен, о, Христе, Ти сега си мой,
Моят живот, моята радост, моята надежда, моето небе,
И аз завинаги изцяло Твой.
