„Не бойте се, защото, ето, нося ви добра вест на голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ Лука 2:10–11
Докато Господ Исус се раждаше във Витлеем, извън града овчари пазеха стадата си през нощта. „И ето, ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.“ Интересно е да се отбележи, че всеки път, когато ангел се появява в разказите около раждането на нашия Господ, хората, на които се явява, се страхуват – Мария в Лука 1:30, Йосиф в Матей 1:20, дори няколко месеца по-рано Захария се страхуваше (Лука 1:12–13), а сега овчарите са много уплашени, когато славата на ангела ги осиява. Кой от нас не би се уплашил, ако ангел се появи сред нас, сияещ?
Тази дума осия се използва само още веднъж в Новия Завет – когато Господ се яви на Савел от Тарс: „По пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънцето, която осияваше мене и онези, които пътуваха с мене“ (Деяния 26:13).
Докато размишлявах върху страха, който обзе всеки от присъстващите при раждането на Господ Исус, умът ми се върна към Едемската градина – към Адам и Ева. Те никога не бяха познавали страх, докато грехът не влезе в света. Когато Господ повика Адам, четем, че Адам отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото бях гол; и се скрих“ (Битие 3:10). Забележете трите неща, които грехът донесе със себе си: вина и страх –„уплаших се,“– и срам –„защото бях гол.“ Грехът донесе вина, страх и срам, и светът страда от тези три неща оттогава.
Ние сме виновни пред свят Бог, защото „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава.“ Ние се страхуваме, защото „страшно е да паднеш в ръцете на живия Бог“ (Евреи 10:31). И изпитваме срам поради греха си.
Но думата, която обгражда раждането на нашия Господ, е „Не бойте се!“ Ангелът заяви на овчарите: „Нося ви добра вест на голяма радост, която ще бъде за всички човеци.“ Господ Исус Христос дойде, за да демонстрира Божията любов, и „В любовта няма страх; но съвършената любов изгонва страха, защото страхът има мъчение. А който се страхува, не е станал съвършен в любовта“ (1 Йоан 4:18).
На Кръста, Господ Исус –„Тогова, Който не знаеше грях“– беше „направен грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21). Той пое нашата вина и срам, „праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога.“ Неговата смърт обяснява Неговото раждане.
Котва за днес
Колко сладко звучи името на Исус В ухото на вярващия! То успокоява скърбите му, лекува раните му, И прогонва страха му.
— Джон Нютон
