„Царят и хората му тръгнаха към Йерусалим, за да се бият срещу евусейците , които обитаваха земята.“ (2 Царе 5:6) Евусейците все още държаха крепост в сърцето на страната, никога не са били изместени. Има „евусейци“ във всяка християнска общност, а също и във всяко християнско сърце. Например, има светскост, която има своите евусейци навсякъде.
В средата на общност , съдържаща красиви християнски домове, светилища и изисканости, човек намира лицензиран питейно заведение. То е толкова вкоренено там, че изглежда невъзможно да се измести. Има много други такива цитадели на злото, които издигат гордите си кули и се противопоставят на завладяването.
Във всяко сърце, има малки „евусейски крепости“, които ни изглежда невъзможно да покорим. Понякога това е таен грях, който продължава да живее, непокорен, сред общата святост на живота.
Понякога това е остатък от старата природа – като гордост, светскост, егоизъм, похот или горчивина.
„Всички имаме своите недостатъци!“, казваме ние, и под тази „наметало“ – успяваме да скрием голям брой скъпи идоли, от които не искаме да се откажем!
Трябва да обърнем внимание на тези непокорени части от живота си – за да може всяка мисъл, чувство и нрав да бъдат подчинени на Христос. Опасно е да оставим дори една такава непокорена крепост в сърцето си.
Всяка мисъл пленяваме, за да я направим послушна на Христос! (2 Коринтяни 10:5)
