„На Него Бог Отец е поставил Своя печат.“ (Йоан 6:27) От момента, в който Светият Дух дойде на земята на Петдесетница, всеки, който вярва в евангелието, е изкупен с кръвта на Исус и запечатан със Светия Дух (виж Ефесяни 1:13). Бог, образно казано, отпечатва Своя печат върху човека и казва: Този човек принадлежи на Мен – за времето и вечността!
Представете си фермер, който иска да купи овце. След като е платил цената за тях, той ги маркира със своите инициали. Защо прави това? За да покаже, че те са негова собственост, и за да може да разпознае една, ако се изгуби. Плащането на цената им дава право да бъдат негово притежание, а марката ги идентифицира като негови собствени.
Подобно е, когато Бог запечатва вярващ със Своя Дух: Кръвта на Христос е цената, с която Бог ви е купил, а Светият Дух е божественият печат, който ви бележи като Негова собственост.
При Божия Син беше различно: Той беше публично запечатан с Духа поради Своето лично съвършенство (виж Йоан 6:27)! В продължение на 30 години Той беше живял безупречно пред очите на Бога. Сега Той получи божествено признание от небето за Своя напълно посветен живот.
Отец публично постави Своя печат върху Него, така да се каже, за да стане ясно, че този Човек е съвсем различен от всички онези, които бяха кръстени от Йоан в Йордан. Той е единственият човек, който беше запечатан със Светия Дух, преди да бъде пролята кръв.
Ако оставите Светия Дух да работи свободно във вас, Господ може да използва това като божествено писмо за препоръка към хората, с които общувате.
Не този, който сам се препоръчва, е одобрен, а този, когото Господ препоръчва (2 Коринтяни 10:18).
Когато Божият Дух работи във вас и чрез вас, това ще стане видимо. Павел пише по отношение на своето служение към коринтяните:
„Вие показвате, че сте писмо от Христос, доставено от нас, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог“ (2 Коринтяни 3:3).
Верните и зависими Божии служители се характеризират с факта, че Духът може да работи свободно в тях (виж 2 Коринтяни 6:3, 6)!
Следващият пример, даден от Х. Л. Хейкоп от собствения му опит, илюстрира как Светият Дух може да ръководи, когато се предоставим на Него:
„Преди осемнадесет години отидох за първи път в Америка. Със съпругата ми пътувахме към град, където имаше общност, в която познавахме няколко братя. Но по пътя Господ ми каза: „Трябва да отидеш в еди-кой си град.“ Това беше съвсем различно място! Никога не бях ходил там, не познавах нито един човек и нямах никакви имена или адреси. Бях принуден да направя отклонение от стотици километри, за да получа адреса на един брат в този град. И така, пристигнахме там в събота вечер и бяхме топло посрещнати. Останахме до следващия четвъртък. През това време моят домакин ми разказа нещо за отношенията в местната общност. Както казах, не познавахме братята и сестрите, нито техните обстоятелства. Както обикновено, всяка вечер имаше събрание и Господ ме използва да проповядвам Словото. Накрая, в сряда вечерта, някои от братята дойдоха при мен, за да разговарят. Те казаха, че ситуацията в общността е станала толкова окаяна и е имало такова разделение, че тази седмица са решили да се разделят. Но, казаха те, Господ ме е изпратил и проповядването на Словото им е станало ясно, че разделението не е добро. Така че поради това те няма да се разделят, а ще останат заедно. Така Господ ме беше изпратил там, въпреки че не знаех нищо за всички тези неща.“ Й.П.С.
