Докато образите, дадени в Евреи 12:1–2, са на състезание и на обект, върху който да се фокусираме, докато бягаме, днешният стих отива малко по-дълбоко. Писателят ни насърчава да „размислим върху Него“. Тази дума „размислям“ означава „да претеглим стойността на“. Докато гледаме живота на Господ Исус и всичко, което Той е претърпял, ще бъдем насърчени да продължим напред и нито да се връщаме назад, нито да се отказваме от пътя на вярата.
Пътят на вярата може да бъде изключително труден; понякога можем да се уморим и обезсърчим. Имаме цяла глава в Евреи 11, която трябва да насърчи душите ни, но още повече, когато размислим какво е претърпял нашият Господ и Спасител, виждаме, че е твърде рано да се отказваме! Нашият Спасител е претърпял враждебността на грешниците на кръста, и тя е достигнала своя връх, когато са Го приковали към него и са гледали как Той издиша за последен път. Писанието записва какво е претърпял, но още повече, как го е претърпял. Той се е молил за тях, казвайки: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34)!
Вие и аз никога не сме се сблъсквали с такова зло, но докато претегляме стойността на това, което Той е претърпял, това ще ни помогне да се стабилизираме и укрепим за това, през което може да преминаваме. Докато бягаме в житейското състезание, може да се борим от време на време, но това е естеството на състезанието. Думата, преведена като „състезание“, всъщност означава „да се мъчиш“ или „да се бориш“. Но когато се фокусираме върху Господ Исус Христос, ще намерим насърчение да „се стремим към целта за наградата на горното призвание на Бога в Христос Исус“ (Фил. 3:14).
