„Моята мощна скала, моето убежище е Бог.“ (Псалм 62:7)Вярвам, че една от основните характеристики на нашата греховна природа е отношението на независимост към Бога. Дори когато знаем и сме съгласни, че сме зависими от Него, ние по навик сме склонни да действаме независимо. Без съмнение, една от причините Бог да ни позволява да падаме толкова често пред изкушението е да ни научи опитно, че наистина сме зависими от Него, за да ни даде възможност да растем в святост.
Един от най-добрите начини, освен болезнените преживявания на провал, да се научим на зависимост е да развием дисциплината на молитвата. Това ни принуждава по осезаем начин да признаем нашата зависимост от Светия Дух. Каквото и друго да кажем за молитвата, тя е признание за нашата собствена безпомощност и абсолютна зависимост от Бога.
Именно това признание за безпомощност и зависимост е толкова отблъскващо за нашия греховен дух на самодостатъчност. Ако сме склонни по темперамент да бъдем дисциплинирани, е по-трудно да признаем, че сме зависими от Христос и Неговия Дух, вместо от нашата самодисциплина.
Да станеш свят означава да станеш като Господ Исус, а Той Сам каза: „Аз от Себе Си нищо не мога да правя“ (Йоан 5:30). Той беше напълно зависим от Отца и свободно и доброволно го признаваше. Неговата зависимост не беше неохотна, а от цяло сърце, защото Той знаеше, че сме създадени да бъдем зависими от Бога.
Зависимостта не е просто един от списъка с няколко дисциплини. По-скоро тя дава живот и жизненост на всички тях. Точно както принципът на живота, който кара семето да расте, дава плод на всички усилия на фермерите, така и даването на възможност от Светия Дух в нас дава плод на нашите дисциплини. Зависимостта от Светия Дух трябва да прониква във всички тях.
