Нека внимателно да наблюдаваме благословените последици от това решение на характера от страна на Леви. Те са, първо: „Те ще учат Яков на Твоите присъди и Израил на Твоя закон.“ Второ: „Те ще поставят тамян пред Теб и всеизгаряне върху Твоя олтар.“ (Второзаконие 33:10)
Що се отнася до първия от тези плодове, колко вярно е, че само човекът, който сам се стреми да ходи в сила пред Бога, може да говори с ефект на сърцата и съвестите на другите; нищо друго няма да свърши работа — нищо друго няма да повлияе нито на сърцата, нито на живота на християните. Може да има, и, уви, има много чисто систематично учение и проповядване на неща, които чистият интелект може да е приел, и които, чрез естествена плавност на езика, може да сме в състояние да изложим; но всяко такова учение е напразно и много по-добре би било да се избягва в Божиите очи. Вярно е, че често би могло да придаде на нашите публични събрания вид на безплодие и бедност, които нашите бедни, горди сърца трудно биха понесли; но не би ли било много по-добре да мълчим, отколкото да заместваме чисто плътското усилие с благословената енергия на Светия Дух?
Служение
Истинското служение обаче, служението на Духа, винаги ще се препоръчва на сърцето и съвестта. Винаги можем да знаем източника, от който черпи човек, който говори с „думите, които Светият Дух учи“, и със способността, която Бог дава; и докато винаги трябва да се молим да бъдем избавени от чистото усилие на човешкия интелект да борави с Божията истина сред нас, ние трябва усърдно да развиваме тази сила да учим, която е свързана, както в случая на Леви, с отричането на претенциите на плътта и кръвта, и с пълна преданост към Господното служение.
Поклонение
Във втората последица, спомената по-горе, имаме много възвишена точка: „Те ще поставят тамян пред Теб и всеизгаряне върху Твоя олтар.“ Това е поклонение. Ние поставяме тамян пред Бога, когато сме способни, в силата на общението, да представим в Негово присъствие сладкия аромат на Христос в Неговата личност и дело. Това е нашето правилно занимание като членове на избраното и отделено племе.
Последици
Но е особено поучително да разгледаме и двете гореспоменати последици във връзка; т.е., левитите в служение на своите братя и левитите в поклонение пред Бога: било е също толкова приемливо в Божиите очи и също толкова божествено упражнение на неговите функции за един левит да наставлява своите братя, колкото и за него да гори тамян пред Бога. Това е много важно. Никога не трябва да разделяме тези две неща. Ако не виждаме, че е същият Дух, който трябва да ни квалифицира да говорим за Бога, както и да говорим на Него, има явна липса на морален ред в нашите души. Ако можехме да държим този принцип ясно пред умовете си, това би било най-ефективно средство за поддържане сред нас на истинското достойнство и тържественост на служението в Словото: загубата на този принцип е довела до много тъжни последици.
Ако си представим за момент, че можем да учим Яков с някаква друга сила или способност, освен тази, с която поставяме тамян пред Бога, или ако си представим, че едното не е толкова приемливо пред Бога, колкото другото, ние не сме правилно наставлявани по един от най-важните пунктове на истината; защото, както някой е отбелязал,
„Нека разгледаме тази точка, илюстрирана в личното служение на Христос, и вече няма да казваме, че учението чрез Светия Дух е по-нисше от хвалението чрез същия, защото със сигурност апостолството на Христос, когато Той дойде от Бога, беше толкова сладко в своя аромат за Бога, колкото и Неговото свещенство, когато Той отиде при Бога, за да Му служи в тази длъжност. Светилникът в святото място, който разпръскваше светлината на живота — Божието благословено име — беше също толкова ценен, поне в Неговия поглед, колкото и олтарът на същото място, който представяше аромата на хвалението, било то на Христос лично, или на Неговото тяло, църквата, защото и в двете не виждаме ли еднакво Христос.“
Ч.Х.М.″
