Давид и Голиат
Първа книга на Самуил, 17 глава, съдържа една от най-вълнуващите истории в Библията. Разказът за Давид и Голиат е повече от история за човешка смелост; той също ни казва, че дори като момче, Давид е имал сърце за Бога и непоколебима вяра в Него.
Героичната среща на Давид с Голиат го прави идол на нацията. Неговата победа над великана е триумф на вярата. В Евреи 11 Давид е споменат като един от онези, „които чрез вяра покориха царства... затвориха устата на лъвове... станаха храбри в битка“ (11:33-34 NKJV). Предишният му опит като овчар го е подготвил за победоносната му публична изява. Умението му с прашка, срещата му с лъва и мечката, липсата му на страх в присъствието на враг, който вече е направил цар страхливец (1 Царе 17:11), и преди всичко силата на Божия Дух, която е притежавал, водят до победа, която го прави национален герой. Давид се хвали на арогантния великан: „Днес Господ ще те предаде в ръката ми“ (1 Царе 17:46).
Голиат, тип на Сатана
Голиат, великанът от Гат, е образ на Сатана, княза на този свят, който има властта на смъртта. Той ни напомня за главния враг на Бога и човека, дявола, който се стреми да ужасява и пленява Божия народ. Огромният му размер (почти 3 метра висок) и тежката му бронзова броня символизират заплашителната сила на Сатана. Неговото надменно предизвикателство ни напомня за ревящия лъв, който обикаля, „търсейки кого да погълне“ (1 Петър 5:8). Неговият предизвикателен език и тероризирането на Божия народ лесно се прилагат към дявола и неговата сила.
Когато Саул и всички израилтяни чуват великана, те са „ужасени и много уплашени“ (17:11). Ужасният великан от Гат заплашва израелската армия в продължение на 40 дни (17:16). В Писанието числото 40 е свързано с изпитание. Този период служи за разкриване на безсилието на народ, който вече не е подчинен на Господа и Го е отхвърлил (8:7).
Израел е във война с филистимците, техния вечен враг. Армиите са разположени на две планини с долина между тях. Всеки ден Голиат предизвиква израилтяните да изпратят човек да се бие с него. Но след 40 дни никой израилтянин не се е появил. В онези дни е било възможно да се реши изходът от битка въз основа на такъв вид състезание. Нямало е израилтянин, който да е равен на Голиат. От човешка гледна точка, това е била невъзможна ситуация.
Давид, тип на Христос
В противопоставянето си на Голиат, Давид предвещава Христос по следните начини:
1. Неговото послушание към баща си:
„Давид стана рано сутринта... и отиде, както му беше заповядал Есей... в лагера, докато армията излизаше на бой и викаше за битка“ (17:20). Давид е бил нетърпелив да се подчини на заповедта на баща си, без забавяне, като нашия благословен Господ, който дойде да изпълни волята на Отца и каза: „Аз винаги правя онези неща, които Му угаждат“ (Йоан 8:29).
2. Неговата мисия към братята му:
Бащата на Давид го изпраща на мисия при братята му, които служат в армията. Това ни напомня за Йосиф, който също е изпратен от баща си Яков да търси благополучието на братята си (Битие 37:14). И Йосиф, и Давид изобразяват Христос, който е изпратен от Отца в света да търси и спасява изгубените.
3. Неговата награда от царя:
Когато Давид пристига на бойното поле, той чува за наградата, която ще бъде дадена на този, който може да убие Голиат. „Човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства“ (17:25). Тук ни се напомня за наградата, дадена на Този, който „вкуси смърт за всеки“ (Евреи 2:9). Наградата за Христос за Неговата жертвена смърт на кръста е описана в Исая: „Аз ще Му дам дял с великите, и Той ще раздели плячката със силните, защото изля душата Си до смърт“ (Исая 53:12). Христос е възвишен, защото е излял душата Си до смърт. Той ще сподели плячката от Своята победа на същото ниво и по същия начин като всеки велик завоевател. Тези награди са споменати и във Филипяни 2:9: „Затова и Бог Го възвиси и Му даде име, което е над всяко име.“
4. Неразбирането на братята му:
Давид е бил неразбран и несправедливо обвинен от братята си. Той е бил унижен от най-големия си брат Елиав, който е поставил под въпрос причината за идването му. Елиав обвинява Давид в гордост и наглост. Отговорът на Давид на жестоката му подигравка е: „Какво съм направил сега? Няма ли причина?“ (17:29). Давид тук е тип на Христос, „Който, когато беше хулен, не отвръщаше с хула“ (1 Петър 2:23). Въпросът на Давид: „Какво съм направил?“ е аналогичен на въпроса на Христос в отговор на много по-силна провокация: „Защо Ме удряте?“ (Йоан 18:23). Както Давид не е бил оценен от братята си, така и нашият Господ е бил малтретиран от Своите: „Дойде при Своите, и Своите не Го приеха“ (Йоан 1:11). И ако въплътеният Син Божи не е бил оценен, Неговите служители не трябва да очакват да бъдат. Божият човек трябва да бъде подготвен да бъде погрешно тълкуван и да стои сам.
Давид и цар Саул
Когато Саул чува, че Давид ще се бие с филистимеца, той се опитва да го разубеди, казвайки саркастично: „Ти си само момче.“ Но Давид и Саул не са на една и съща вълна. Давид не мисли да действа със собствена сила. Той е получил обучението си в Божията школа. Там, в уединението на витлеемските полета, далеч от тълпите, докато пази овцете на баща си, той убива лъв и мечка, когато те се опитват да отнемат агнета от стадото (17:34-35). Давид приписва победата си на Бога. Тъй като Давид е спасил агнето с Божия помощ, той не вижда трудност в спасяването на Израел, Божиите овце, с Божия помощ.
Тук има два духовни урока. Първо, Бог учи и обучава Своя слуга тайно, за да може той да Му служи публично. Можем да постигнем победа само ако достатъчно култивираме „тайното място на Всевишния“ (Псалм 91:1). Нашето общение с Бога насаме е източникът на нашата сила. Второ, когато се сблъскваме с опасност в живота си, припомнянето на Божията помощ при минали победи ще ни мотивира и ще увеличи способността ни да бъдем избавени от настоящата опасност.
Отначало Саул казал на Давид: „Ти не можеш да отидеш и да се биеш с филистимеца.“ Но след като чул историята за лъва и мечката, той казал: „Иди, и Господ да бъде с теб!“ (17:37). Саул дал на Давид собствената си броня, но Давид не могъл да ходи с нея. Така, въоръжен само с прашката си, Давид и Бог излезли да се бият с филистимеца.
Голямата вяра на Давид
Давид избрал пет гладки камъка от потока и ги сложил в овчарска торба (17:40). Някои хора смятат, че Давид е избрал пет камъка, за да може, ако пропусне при първия си изстрел, да хвърли другите камъни. Те смятат, че урокът за нас е, че винаги трябва да имаме резерв. Но Давид е бил сигурен, че Бог ще насочи първия камък към челото на великана. Мисля, че причината да вземе пет камъка е, защото Голиат е имал четирима сина: „Тези четирима се родиха на великана в Гат и паднаха от ръката на Давид“ (2 Царе 21:22). Те са били част от филистимската армия. Давид е знаел, че когато убие Голиат, четиримата сина ще търсят отмъщение. Бог понякога използва малки неща, за да постигне Своите цели. Същият Бог, който е използвал жезъла на Моисей, стомните на Гедеон и веригите на Павел, е използвал и прашката на Давид, и само един камък.
„Когато филистимецът... видя Давид, той го презря... И филистимецът прокле Давид чрез своите богове“ (17:42-43). Но всички подигравки на Голиат не можаха да разклатят вярата на Давид в Бога. Той каза на филистимеца: „Ти идваш при мен с меч, с копие и с боздуган. Но аз идвам при теб в името на Господа на силите, Бога на израелските армии, когото ти предизвика. Днес Господ ще те предаде в ръката ми, и аз ще те ударя и ще ти отсека главата... за да знае цялата земя, че има Бог в Израел. Тогава цялото това събрание ще знае, че Господ не спасява с меч и копие; защото битката е Господна, и Той ще те предаде в нашите ръце“ (17:45-47). Това изявление показва непоколебимата вяра на Давид. Давид се бие с великана „в името на Господа.“ И Притчи 10:18 ни казва, че „името Господно е яка кула; праведният бяга в нея и е в безопасност.“ Давид не се е предложил доброволно да се бие с великана, защото народът му е бил унижаван, а защото Голиат е предизвиквал живия Бог.
Победата на Давид
Когато великанът се приближи, за да срещне Давид, Давид взе камък и го хвърли, удряйки челото на филистимеца. Въпреки че Давид хвърли камъка, Бог го насочи. И тежко бронираният великан на неверието падна по лице. Давид нямаше меч, затова взе меча на великана и му отряза главата. Тук имаме предвестник на това, което е записано в Евреи 2:14: „За да... унищожи този, който имаше властта на смъртта, тоест дявола, и да освободи онези, които чрез страха от смъртта бяха през целия си живот под робство.“
Следващия месец ще разгледаме Давид и Йонатан
