Йоан 11
Има голяма утеха и поука за нас в това да обърнем внимание на Мария, сестрата на Марта, чийто навик е бил да бъде в нозете на Исус. Това Писание, което прочетохме, не е първият случай, когато тя е в присъствието на Исус. Тя е видяна в Лука 10 да седи в нозете на Исус, слушайки Неговото слово; и това, без съмнение, обяснява нейното отношение в Йоан 11. Той там ѝ е разкрил Своите мисли, и тук тя изглежда има разбирането за това, което е подходящо за случая. От голямо божествено значение е за всеки един от нас да бъде толкова близо до Господа, за да познава Неговия ум и тайните на Неговото сърце. Седенето в нозете на Исус и слушането на Неговото слово е добрата част, която няма да ни бъде отнета; тя е отворена за всички, но е позната и се наслаждават на нея само тези, които я желаят и търсят.
Лазар, братът на Марта и Мария, беше болен, и сестрите, знаейки любовта на Господа, Му изпратиха да кажат: „Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.“ Знаейки изхода от тази скръб за семейството, което Той обичаше, Господ може да каже: „Тази болест не е за смърт, но за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.“ Колко благословено е да бъдеш обичан от Този, Който знае края от началото; каква утеха за сърцето е да осъзнаеш, че всички наши скърби и неволи са Му известни и че Той търси нашето най-голямо добро в тях. Кой би могъл да си помисли, че Божията слава и славата на Божия Син са обвити в болестта на едно човешко същество? Но така е! О, дано осъзнаем, че Божията слава е свързана с всички скърби, през които сме призовани да преминем тук.
След като остана два дни там, където беше, Господ се отправи към дома на скърбящите сестри; като каза на учениците, че Лазар спи, но че Той отива да го събуди от сън. Отначало учениците помислиха, че Той говори за естествен сън, и когато научиха, че Лазар е умрял, Тома каза на събратята си ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Него.“ Бедният Тома нямаше повече представа от Марта за величието на Личността на „Възкресението и Живота.“ Марта, като чу за идването на Исус, отиде да Го посрещне, но Мария остана да седи в къщата. Казвайки на Исус, че ако Той беше с тях, брат ѝ нямаше да умре, Марта изрича благословена дума: „Но аз знам, че дори сега, каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде.“ Уви! Тази красива дума всъщност беше отвъд вярата на Марта, както се вижда, когато Исус я изпитва. Тя имаше вяра във възкресението в последния ден; да, тя вярваше, че Исус е Христос, Божият Син, Който трябваше да дойде в света; но тя не можеше да се издигне до приемането на Исус като Възкресението и Живота.
Викайки сестра си Мария, Марта казва: „Учителят е дошъл и те вика.“ Няма споменаване Исус да е викал Мария. Дали Марта е преценила, че думите, изречени от Господа, са за Мария, която, след като преди това е седяла в нозете Му, би могла да вникне в тяхното значение? Ставайки бързо, по покана на Исус, Мария идва там, където Той беше, и като Го вижда, „тя падна в нозете Му.“ Мястото, където тя беше научила Неговото слово, беше мястото, където тя донесе дълбоката скръб на сърцето си; тук тя намери утехата и успокоението, за които сърцето ѝ копнееше. Тя нямаше какво друго да каже освен това, което Марта беше казала при първото виждане на Исус, но тя плаче в нозете на Исус. Нейните сълзи и тези на евреите с нея, карат Божия Син да стене и Го смущават в духа. Колко благословено е да знаем, че Божият Син може да влезе в скръбта на човешкото сърце, да изследва дълбините на неговите скърби и да донесе там утехата и успокоението на Своята собствена любов. Ако провалът и грехът на човека са донесли скръб и печал в света, Божият Син е дошъл да научи какво са скръбта и печалта, за да може Неговата любов към Своите да намери израз в служение на съчувствие и помощ.
По пътя към гроба „Исус заплака.“ Този силен израз на чувствата на сърцето на скъпия Божи Син говори по-красноречиво от думи за реалността на Неговата човечност, нежността на Неговите чувства към Неговите любими и скръбта за състоянието, в което беше бедният човек поради греха. Мария никога нямаше да забрави тези скъпоценни сълзи, докато Исус вървеше с нея към мястото, където се проявиха Неговата слава и сила. И може ли някое истинско Божие дете, което е познало присъствието и приятелството на Исус в дни на скръб и загуба, да забрави сладостта на усещането за Неговата компания или реалността на Неговата утеха и благодат? Не си ли струва да преминем през скръбта, за да Го имаме с нас? Подобно на Мария, ние можем да разчитаме на Неговото съчувствие и присъствие, докато не достигнем сцената, където Неговият глас на сила ще бъде чут, призовавайки Неговите любими от гроба.
Произтичащо от това скръбно преживяване, Мария отговаря на ума на Господа, с истинска привързаност, в следващата глава. Господ ѝ беше служил, като я учеше на Своето слово, като показваше Своята любов и съчувствие и като проявяваше Своята сила; сега Мария Му служи, като помазва нозете Му със скъпоценно миро и избърсва нозете Му с косата си. Преливането на сърце, което се наслаждава на Него, е скъпоценно за Него, удовлетворявайки Неговото велико сърце на любов. Това със сигурност е поклонение! Каква дълбока радост е да се учим в нозете на Исус, да донесем скръбта и сълзите си в нозете на Исус и да се покланяме в нозете на Исус! Нека желаем да служим на Исус, покланяйки Му се; но, подобно на Мария, това ще дойде само когато се учим в Неговото присъствие, от Неговото собствено слово и познаваме във всички обстоятелства на живота приятелството на Исус.
Резултати от Христовото възкресение
След като влезе в смъртта, Божият Син излезе като победител, водейки „пленниците в плен“ и възлизайки „далеч над всички небеса, за да изпълни всичко“ (Ефесяни 4:8-10; Колосяни 2:15). Чрез смъртта възкръсналият Христос унищожи „този, който имаше силата на смъртта“ (Евреи 2:14), и „унищожи смъртта и донесе живот и безсмъртие на светлина чрез Евангелието“ (2 Тимотей 1:10). Възкръсналият Човешки Син е казал: „Аз съм Този, Който живее, и бях мъртъв; и ето, Аз съм жив завинаги, Амин; и имам ключовете на ада и на смъртта“ (Откровение 1:18).
Цялото благословение, донесено на Божиите светии, зависи от смъртта и възкресението на Христос, независимо дали става дума за оправдание или спасение (Рим. 4:25; Рим. 10:9), или всичко, на което се наслаждаваме „в Христос“ на небесните места. Въпреки че тези благословения бяха в Божия съвет за нас, те ни бяха осигурени чрез влизането на Христос в смъртта и възкръсването Му. Апостол Петър също ни представя това, където пише: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петър 1:3).
