През всичко това имах много сълзи и скърби. Имах въпроси за утре. Имаше моменти, когато не знаех кое е правилно и кое грешно. Но във всяка ситуация Бог даваше благословена утеха, че изпитанията ми идват само за да ме направят силен.
През всичко това, през всичко това, се научих да се доверявам на Исус. Научих се да се доверявам на Бог. През всичко това, през всичко това, се научих да разчитам на Неговото слово.
Бил съм на много места и съм виждал много лица. Живея във времена, когато съм се чувствал толкова сам. Но в самотните си часове, да, тези скъпоценни самотни часове, Исус ми даде да разбера, че съм Негов.
Благодаря на Бог за планините и Му благодаря за долините. Благодаря Му за бурите, през които ме преведе. Защото ако никога не бях имал проблем, нямаше да знам, че Той може да ги реши. Никога нямаше да знам какво може да направи вярата в Бог.
През всичко това, през всичко това, се научих да се доверявам на Исус. Научих се да се доверявам на Бог. През всичко това, през всичко това, се научих да разчитам на Неговото слово.
Амин. Добро утро.
И така, погледнахме към Господа в молитва. Мой Боже, наш Отче, отново е наша привилегия да отворим Божието Слово. Молим се да ни водиш чрез Твоя Дух, да насърчаваш и назидаваш всеки един в името на Христос. Амин.
И така, ъъъ, разглеждаме Давид, царя-пастир, и озаглавяваме това послание „Мъжката бърлога“. За последно видяхме Давид да преживява това, което нарекохме момент на Роки Балбоа. Страхът беше съборил Давид, но благодатта го беше издигнала до нови висоти. И Давид записа както падението си, така и възхода си в Псалм 34. Това е толкова, толкова окуражаващо.
Давид е вярващ, за когото Бог каза, че е човек по Неговото сърце. Той е бил помазан от пророк Самуил за цар. Той е спечелил спираща дъха победа над Голиат. Той е бил сладък певец на утеха за душата на обсебения от демони цар. Той е бил повишен в капитан над израелската армия и Давид е спечелил сърцата на Божия народ. Каква чест и какво достойнство! И все пак, ето един вярващ, който предава честта и достойнството си на този велик антагонист на всички мъже и жени на вярата: страха.
Въпреки това, едва след като душата му е издигната до нови висоти на хвала и благодарност, Давид взима перо в ръка, за да напише своето лично свидетелство. Не можем да прекалим с подчертаването на този момент. Изглежда, че ние, вярващите, сме твърде свикнали да разказваме историята на нашите съмнения, страхове и поражения, и твърде малко практикуваме изразяването на нашите победи.
Припомням си Асаф в Псалм 73. Той е имал свои собствени съмнения относно Божията справедливост, любов и мъдрост, но е решил, че няма да говори публично за тези несигурности. Псалм 73:15: „Ако кажа: Ще говоря така; ето, щях да съгреша против поколението на Твоите деца.“ Асаф е бил духовно зрял вярващ. Той е разбирал, че има отговорност да назидава Божия народ, и е разбирал, че споделянето на съмненията му няма да бъде назидателно и дори може да препъне някой по-млад във вярата.
Вярващият трябва да бъде честен относно духовното си състояние във всеки даден момент, но има бремена, които Бог ни дава свобода да споделяме, и има такива, които трябва да носим насаме пред Него. Галатяни 6:2 и 5: „Носете си един на друг теготите, и така изпълнявайте Христовия закон.“ Стих 5: „Защото всеки човек ще носи своето собствено бреме.“ Така че има бремена, които споделяме, и бремена, които носим. Нека Бог ни помогне да разпознаем разликата. Амин.
Сега, Бог искаше да знаем за съмненията на Асаф ясно, тъй като те са записани в Писанието. Опитът на Асаф е за наше насърчение във времена на изпитания. Можем да бъдем сигурни, че не сме първите, които се борят с разбирането на Божиите пътища. Въпреки това, трябва да бъдем мъдри с кого споделяме тези борби. Естествено, вярващият трябва да бъде правдив, но не и извор на негативизъм. Амин.
Първо Царе 22:1: „И тъй, Давид си отиде оттам и избяга в пещерата Одолам; и когато братята му и целият му бащин дом чуха това, слязоха там при него.“ Библията има всичко, дори пещерни хора. Миналата седмица разгледахме Илия и неговото преживяване в пещерата, Първо Царе 19:9. И сега Давид започва своето преживяване в пещерата.
Пещерите са за хора, които имат намерение да се откъснат от всичко. Всички ние вероятно сме имали случаи, когато просто сме искали да оставим всичките си отговорности, всичките си грижи и всичките си житейски напрежения. Това обикновено се счита за ваканция. И да си далеч за известно време от суматохата на света, и да си сам и тих, се счита за отстъпление или сабат. Но пещерата е за тези, които не само искат да се откъснат от напреженията и проблемите, но и от всяко друго човешко същество. Какво по-добро място да се скриеш от човечеството от тъмна и влажна пещера? Кой би могъл да те намери там?
И пещерата не е място, което избираш; пещерата те избира. Пещерата те вижда на края на силите ти и ти посочва табелата си „Добре дошли, отказващи се“. През 1964 г. една песен за пещера изстреля на върха на класациите. Началният й стих гласеше: „Моля, заключете ме и не позволявайте денят тук, където се крия с моята самота.“ Тези текстове наистина улавят същността на живота в пещера. Това е скривалище за самотни, съкрушени и безнадеждни. „Премахнете ме от контактите си. Не ми се обаждайте, и аз със сигурност няма да ви се обадя“, казва обитателят на пещерата, докато се сбогува.
И така, Библията казва, че Давид напусна филистимците в Гат и избяга в пещерата Одолам. Пещерата Одолам беше само на няколко мили от долината Ела, където Давид си тръгна, носейки главата на Голиат със себе си. Но слънцето залезе над върха на това преживяване, и дори луната не свети в пещера. И какъвто и да е бил планът на Давид да се откъсне от хората, той не проработи, защото изведнъж се почука на вратата на пещерата. Това беше семейството му, без съмнение, защото те бяха семейството на Давид. Есей и синовете му не усещаха любовта от цар Саул, така че очевидно решиха, че най-доброто място да бъдат е с Давид на адреса му в пещерата Одолам.
Това беше само началото на посетителите. Населението на пещерата Одолам е на път да експлодира до над 400 мъже. Може би това е генезисът на израза „мъжка бърлога“. Спомнете си, казахме, че не избирате живота в пещера; той ви избира. Нека разгледаме тези 400 мъже и да видим защо са намерили табелата „Добре дошли, отказващи се“ толкова примамлива.
Стих 2: „И всеки, който беше в беда, и всеки, който беше в дълг, и всеки, който беше недоволен, се събраха при него, Давид; и той стана техен началник; и те бяха с него около 400 мъже.“ Така че много преди групата със същото име да бъде сформирана през 80-те години, тази пъстра група вече се беше събрала. Тези неудачници без съмнение идваха от всички сфери на живота, но със сигурност, когато бяха в гимназията, никой от 400-те не беше избран за „най-вероятно да успее“. Тези момчета издигнаха титлата „губещ“ на съвсем ново и по-ниско ниво. И знаете ли какво? Аз също преди Христос. Бях един голям губещ. Но това ми напомня, знаехте ли, че ще има хот-дог в рая? Хот-дог в рая, без губещи, само победители!
Първо Коринтяни 1:26-29: „Защото вижте вашето призвание, братя, че не мнозина мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни са призвани; но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните; и низките неща на света, и презрените, избра Бог, да, и несъществуващите, за да унищожи съществуващите; за да не се похвали никое тяло пред Него.“
Но имаше две неща, които тези глупави, слаби, низки, презрени хора имаха общо: те бягаха от суровото и нестабилно управление на цар Саул и търсеха убежище при милостивия и харизматичен Давид. Но е много забележимо кой не почука на вратата на пещерата на Давид, и това беше най-добрият му приятел Йонатан. Йонатан все още беше с перверзния си баща в двореца. Онези мъже, които се присъединиха към Давид, се оттеглиха от всякаква връзка със Саул и неговото управление. И тук е истинската тъга от грешната позиция на Йонатан: тъй като той не е отделен от връзката си със Саул, той не е свободен да бъде свързан с Давид.
Трябва да осмислим това. Давид представлява Господ Исус. Давид беше помазаният, но отхвърлен цар. „Няма да имаме този човек да царува над нас“ беше викът на Израел относно Господ Исус, Лука 19:14. И както Давид беше в изгнание, така беше и Господ Исус. Йоан 7:1: „След тези неща Исус ходеше в Галилея; защото не искаше да ходи в Юдея, защото юдеите търсеха да Го убият.“
Сега, Йонатан беше човек на вярата. Той и неговият оръженосец бяха спечелили голяма победа над филистимците чрез вяра и смелост, и разбира се, добро владеене на меча, Първо Царе 14:1. Но той със сигурност не действаше с вяра и смелост, оставайки с баща си. Господ Исус каза: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене“, Матей 10:37. И отново в Лука 12:51-53: „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Казвам ви, не; но по-скоро разделение: Защото отсега нататък ще има петима в една къща разделени, трима против двама, и двама против трима. Бащата ще бъде разделен против сина, и синът против бащата.“
Въпреки това, Йонатан очевидно някак си оправдаваше продължаването си със Саул, въпреки че знаеше, че Давид е Божият избор за цар. Всъщност, дори Саул го знаеше. Самуил беше казал на Саул, че е отхвърлен като цар и че Бог е избрал друг, Първо Царе 13:14. И Саул съобщи същия факт на Йонатан, Първо Царе 20:31. Но Саул мислеше, че може да осуети Божия избор, като убие Давид и по този начин запази трона за себе си. Това беше демонична заблуда.
Можем да видим същото изкривено разсъждение и при самия дявол. Бог постанови, че семето на жената ще смаже главата на дявола. Сатана знаеше това. Въпреки това, той винаги се е стремял да унищожи рода на Христос, семето на жената, и така да осуети Божиите предопределени цели в Христос. На кръста той мислеше, че победата му е в ръцете му и тронът му е осигурен, но тази илюзия продължи само три дни. Господ Исус възкръсна! Алилуя! Саул скоро ще умре в унижение на планината Гилбоа, и Божият човек, Давид, ще дойде на власт. Римляни 11:29: „Защото даровете и призванието на Бога са без покаяние.“
Но не е, че Йонатан не обичаше приятеля си Давид, а че не беше свободен да се наслаждава на общение с него, защото никога не се отдели от Саул, баща си. Колко трагично е да обичаш някого и все пак да не си свободен да се наслаждаваш на сладостта на тяхното общение и да бъдеш ежедневно повлиян от тяхното влияние! Колко голяма беше загубата на Йонатан! И Йонатан никога не стана един от силните мъже на Давид. Колко тъжно!
Спомняте ли си, когато Йонатан почете Давид и се съблече от царските си одежди и ги даде на Давид? Често се отбелязва, че от всички одежди, които Йонатан даде на Давид, имаше една част от облеклото, която той не му даде: обувките си. Първо Царе 18:4. Йонатан никога не ходеше с Давид в отхвърляне и изгнание.
Всеки вярващ в Господ Исус трябва да се съди сам относно верността си към Учителя. Князът на този свят скоро ще бъде изгонен, Йоан 12:31. Но докато не бъде, той все още е признат за бог (с малка буква) на този век, Второ Коринтяни 4:4. И Христос е този, който е изгонен, и ние сме призовани в Писанието да отидем при Него, Евреи 13:12 и 13: „Затова и Исус, за да освети народа със Своята собствена кръв, пострада извън портата. Нека излезем прочее при Него извън стана, носейки Неговия позор.“
Когато Библията казва, че Господ Исус е страдал извън портата, това означава, че Той е бил разпнат извън портата на Йерусалим. А „извън стана“ се отнася до провала на Израел в пустинята и преместването на скинията от Моисей далеч извън стана на Израел, Изход 33:7. В Евреи 13, Бог призовава вярващите евреи от първи век да напуснат юдаизма. Тези са приели Господ Исус като Месия. Сега те трябваше да се отделят от храма в Йерусалим с неговите жертви, свещенство и поклонение. Тези вярващи евреи не трябваше да продължават със система от религия, която беше виновна за разпъването на самия Исус, когото те признаваха за Месия.
Но колко трудно решение беше това! Означаваше да се отделиш и от семейството и приятелите. Но тяхното привличане беше самият Господ Исус. Те трябваше да излязат при Него. Той беше отхвърлен от еврейския народ и третиран с презрение от тях. В крайна сметка те лъжливо Го обвиниха като злодей и Го разпънаха между двама разбойници. Господ Исус беше хулен и позорен в живота и в смъртта, и тези вярващи трябваше да споделят Неговия позор.
Но книгата Евреи е написана за целия Божи народ. Господ Исус все още е презреният и отхвърлен, и този свят все още няма място за Господа на славата. Господ Исус каза на учениците Си: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене е мразил преди вас. Ако бяхте от света, светът би обичал своето; но понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“, Йоан 15:18 и 19. Това са силни думи, силни!
Ако светът мрази вярващия, тогава как е възможно вярващ да следи публикациите си в социалните медии за харесвания, освен ако, разбира се, съдържанието на публикациите му не е предназначено да подпомогне каузата на Христос? Яков 4:4: „Прелюбодейци и прелюбодейки, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който прочее иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ Така че, както Йонатан никога не беше свободен от властта и влиянието на баща си Саул, така и много вярващи в Господ Исус днес никога не са свободни от властта и влиянието на този паднал свят в живота си.
Забелязвали ли сте някога, че същият вярващ, който ще положи допълнителни усилия за светската си работа и който никога не пропуска ден на работа, често намира за най-трудна задача да намери време за молитва и четене на Библията, дори и за църковни събрания? Все още е вярно, че желанието за приятелство със света поставя човек във вражда с Бога. Нека Бог ни помогне на всички да бъдем верни.
От по-светлата страна, и с мисълта за вярност, верните вярващи са като добро парче месо, което Бог готви. Може още да не са готови, но скоро Той ще ги извади от фурната и ще каже: „Добре свършена работа.“
Сега нека разгледаме по-отблизо тези 400 мъже, които са се настанили в пещерата на Давид, Одолам. Тези мъже се характеризираха с беда, дълг и недоволство. Може би Давид нежно ги е наричал своите „Д-мъже“ – не „демони“ като паднали ангели, а „Д-мъже“.
Първата от трите „Д“ е беда. Коренът на думата „беда“ означава тясно място. В Псалм 119 е преведено като мъка. Понякога чуваме израза „стените се затварят“. Това означава, че сте в капан и няма изход, и времето ви изтича. Такава ситуация определено би причинила мъка на душата и може би дори паническа атака. Страхът и натискът от такова тясно място всички ние без съмнение сме познавали до известна степен.
Следващият от трите Д-мъже е дългът. Ако имате дълг, имате кредитор. И Библията казва в Притчи 22:7: „Длъжникът е слуга на заемодателя.“ Финансите са една от водещите причини за брачни проблеми. Тревогите, които идват с дълговете, могат да бъдат опустошителни за брака и за здравето.
И последният от трите Д-мъже е недоволният. Думата се състои от две думи, които са „горчивина“ и „душа“. Това е единственото място, където са преведени като „недоволство“, но те са изразени заедно на няколко места. Вероятно най-познатото е описанието на дълбоката мъка на Анна заради безплодието й, Първо Царе 1:10: „И тя беше в горчивина на душата.“ Колко горчиви житейски преживявания има! От тях никой не е имунизиран и от които никой не може да бъде защитен.
Сега опитайте да си представите всички тези недоволници, събрани на едно място по едно и също време: мъже, убедени, че няма изход, мъже, бягащи от непрекъснатия тормоз на кредиторите си, мъже, чиято горчивина на душата има корени в най-сърцераздирателната трагедия и загуба. Мъже в криза, наранени души, всеки един. Скърбите на нощта ги следваха във всеки нов ден. Те са жената при кладенеца, чиято жажда никога не е утолена. Те са бесноватият от Гадара, чието мъчение е непрекъснато. Те са плачещата вдовица от Наин, следваща ковчега на единствения си син.
Тези 400 са сломените. Те са разбитите Хъмпти Дъмптита на своето време. Кой може да им помогне? Кой може да ги възстанови? Кой може да поправи счупените парчета? Кой може да им даде надежда в земята на разочарованието? Кой може да ги направи силни мъже, ако това изобщо е възможно?
„Те се събраха при него, Давид; и той стана техен началник.“ Слава! Ето Божия отговор на вика на мъжете от Одолам. Давид е техният отговор. Разбира се, Бог ни посочва по-големия Син на Давид, Господ Исус. Той Сам е отговорът на всяка неразрешима човешка дилема. Той е единственото решение за бедата на 400-те мъже от пещерата Одолам. И слава на Бога, че Той е, защото всеки от нас намира своето място сред тези изгубени и нуждаещи се. Нуждаем се от Господ Исус като наш капитан. Нуждаем се от нашия Капитан Исус точно толкова днес, колкото и когато Го приехме за наш Господ преди седмици, месеци или години. Амин.
Но какво би си помислил Давид за това капитанство, когато вече имаше толкова много натиск върху него? Не е щастлива мисъл да живееш с 400 недоволници, чието физическо и духовно препитание зависи от теб. 400 неспокойни души, които трябва да обучиш и развиеш в войници. 400 изгубени души, които се нуждаят от насърчение и пастир.
Спомнете си, Моисей се оплака на Бога, когато натискът на лидерството го претоварваше, Числа 11:11 и 12: „И Моисей каза на Господа: Защо си измъчил слугата Си? И защо съм намерил благоволение в Твоите очи, та възлагаш бремето на целия този народ върху мен? Аз ли съм заченал целия този народ? Аз ли съм ги родил, та да ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмаче, до земята, за която си се заклел на бащите им?“
Пастирството не е за хора със слабо сърце. Но понякога точно това ни е необходимо, за да ни издигне от собствените ни страхове, проблеми и негативни мисли на пещерен обитател. Пастирството просто означава да помагаш, водиш, насърчаваш и утешаваш някого, когото Бог е поставил в живота ни. Може да е само едно агне, или както при Давид и Моисей, може да са много. Нека Бог ни даде смелост да отворим вратата на нашата пещера за този или тези, които чукат. Бог може да ги е изпратил. Може би Той иска да увеличи температурата на месото, което се готви, за да можем по-скоро да бъдем извадени от фурната и да чуем как Той казва: „Добре свършена работа.“ Амин.
Нашият Бог и наш Отче, толкова сме благодарни, че Ти си Този, Който чрез Господ Исус идва при нас в нашата сломеност, Който идва при нас в нашето отчаяние, в нашите беди. И Отче, нека знаем, че имаме тези неща, и сме толкова благодарни, че има Един, Който разбира, и има Един, Който може да посрещне всяка наша нужда. Той може да изцели сломените по сърце. Името Му е Исус. И на Него отдаваме хвала, и на Него отдаваме слава, и на Него, в Чието име се молим на Теб. Амин. Амин.
