Филистимският шампион Голиат и Давид
Филистимците, този тип вражеска сила, отново се представят със своя шампион начело, срещу когото никой не смее да се бие. Давид се беше върнал у дома и живееше в простотата на обичайния си живот.
Въпреки че предходното дава обща представа за положението, в което е бил поставен, изглежда, че Давид не е останал дълго при царя (1 Царе 17:15). Баща му го изпраща да види братята си, които са в армията на Саул. Там той вижда филистимеца, който предизвиква армиите на Израел. Йонатан не се появява тук. Има само един, който може да унищожи този шампион, който съсредоточава в собствената си личност цялата енергия на злото. Вярата на Давид не вижда никаква трудност в това, защото той вижда Бога, а във врага – враг на Бога без сила. Той беше само един от „необрязаните“; останалото е маловажно. При изпълнението на обичайните си задължения Давид вече се беше сблъскал с твърде големи трудности за възрастен мъж; но, макар и само юноша, той ги беше преодолял по много проста причина – „Йехова избави“. Той не се беше хвалил с това (това беше изпълнение на неговия дълг); но беше научил в него силата и верността на Йехова. И този опит сега се повтаря. Човешката броня е отхвърлена; вярата не я познава. Бог ще извърши делото с най-прости средства.
Силата на Давид в простотата на вярата
Давид заявява в какво се състои неговата сила. „Аз идвам при теб в името на Йехова на силите.“ След това той се идентифицира с Божия народ. „Цялата земя ще знае, че има Бог в Израел.“ Забележете как простотата на вярата се издига до съзнанието за сила и нейните ефекти в Божиите ръце (1 Царе 17:46). Така винаги, когато Бог води сърцето.
Камъкът, който потъва в челото на Голиат, го лишава от сила и живот. Давид отрязва главата на Голиат със собствения му меч, като Този, Който чрез смъртта унищожи онзи, който имаше силата на смъртта.
Триумфът на Давид: забравата на Саул
Цялата израелска армия се възползва от триумфа на Давид. Саул, който го беше забравил, няма да му позволи да си отиде. Уви! плътта, дори и плътта в бунт, може да обича избраника на Йехова заради неговата доброта и облекчението, което той дава; но тя не го познава. Когато той върши делото на Йехова, той е толкова чужд на Саул, сякаш никога не са се срещали.
