Бъдете смели. Това е Божието послание за вас днес. В Римляни глава 15, стих 5 четем, че Бог е Бог на насърчението и Той иска да ни насърчава, когато сме унили, и Той иска да ни насърчава всеки ден по пътя на вярата ни. Днес искам да прочета пет откъса от Новия завет, където Господ Исус е казал на хората: „Бъдете смели“ или „Вземете смелост“, и искам да направя някои практически приложения към живота ни.
Прошка на греховете
Първо четем от Матей глава 9 в началото:
И ето, донесоха при Него паралитик, положен на легло. И Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете.“ (Матей 9:1-2)
Това е отправната точка. Първото нещо, от което се нуждаем, е прошка на греховете, и само Божият Син е способен да ни даде прошка на греховете. Но когато сме получили прошка на греховете, бремето на греховете ни е отнето и можем да бъдем смели. Прошката на греховете е такова голямо благословение. За цяла вечност ще стоим без никаква вина пред истинския и Жив Бог, и затова Господ Исус казва: „Дерзай, прощават ти се греховете.“
Това, което е насърчително тук в тази история, е, че имаше четирима приятели, и тези четирима приятели взеха един приятел и го доведоха при Господ Исус чрез вяра. Можем да приложим това към живота си. Ако познаваме някого, невярващ в нашия район, и се съберем с други и се молим конкретно за този човек, Бог е доволен от такова отношение и Той иска да отговори на молитвите ни. Така че нека и ние да вземем смелост и нека бъдем насърчени да се молим за хора, които все още не са спасени.
Изцеление и вяра
В Матей глава 9 четем в стих 22:
А Исус, като се обърна и я видя, каза: „Дерзай, дъще, вярата ти те изцели.“ И жената оздравя от този час. (Матей 9:22)
Тук имаме жена, която се е опитала със собствени сили да се излекува от болестта си, и е ходила при много лекари и е търсила помощ от хора, но отново и отново е била разочарована. Накрая, това, което е направила, е, че е отишла при Господ Исус и е докоснала дрехата Му, и веднага щом се е докоснала до Господа, тя е била излекувана. Господ Исус е искал тя да дойде при Него и да Му разкаже цялата истина, цялата история на живота си. И когато тя е направила това, Господ ѝ е казал: „Дерзай“, а в друго евангелие Той казва: „Иди си с мир.“
Какво можем да научим от това? Първо, трябва да научим, че трябва да търсим помощ от Господа за проблемите си, а не да отиваме на първо място при хора, за да търсим помощ от тях. Ако искаме да преодолеем греха в живота си, можем да го направим само като се свържем с Господ Исус. Не е възможно да го направим със собствени сили. Трябва да осъзнаем, че сме слаби, но Павел казва във Филипяни глава 4, стих 13: „Всичко мога чрез Христос, Който ме подкрепя.“
И това е, което трябва да научим. Когато се свържем с Господ Исус, когато живеем в общение с Него, ще получим сила да вършим Божията воля. Трябва да излеем сърцата си пред Господа. Трябва да Му кажем всичко, което е в сърцата ни, и резултатът ще бъде, че Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще изпълни сърцата ни и ще пази сърцата ни в Христос Исус.
Преодоляване на бури
Сега се обръщаме към Матей глава 14 и искам да прочета стих 27:
Но Исус веднага им проговори, казвайки: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се.“ (Матей 14:27)
Тук Господ Исус беше изпратил учениците Си с лодка да прекосят езерото, и докато прекосяваха езерото, се надигна буря и вятърът беше срещу тях. Те се бореха с вятъра и вълните. В четвъртата нощна стража – това означава между три и шест часа сутринта – те виждат нещо да ходи по водата и се уплашват още повече, защото не знаят какво е. Мислят, че е призрак, но в действителност това е Божият Син, Който идва да ги спаси. Когато Той идва при тях и ги достига, Той казва: „Аз съм. Не бойте се. Бъдете смели“ или „Вземете смелост.“
От това можем да научим, че Господ Исус винаги идва в точното време. Понякога Той позволява бури да се случват в живота ни, но когато Той позволява бури да се случват, Той винаги иска да ни покаже, че е по-велик от всяка буря, която може да се случи. Господ Исус има силата да укроти бурята и има силата също да ни преведе през бурята. Когато Той позволява буря да се случи, Той иска да прояви нещо от Своето величие и слава в живота ни. Тези ученици осъзнаха, че Той наистина е Божият Син. Когато преминаваме през буря, Господ ни казва: „Бъдете смели. Аз съм.“ Господ е зад бурята. Господ е в бурята. Господ ни превежда през бурята. И затова трябва да вземем смелост.
Мир в скръбта
В Йоан глава 16, стих 33, Господ Исус казва:
Това ви казах, за да имате мир в Мене. В света ще имате скръб; но дерзайте: Аз победих света. (Йоан 16:33)
Когато Господ Исус живееше тук на този свят, Той се сблъска с много противопоставяне от враговете Си и Той каза на учениците Си: „Ако искате да Ме следвате, вие също ще се сблъскате с противопоставяне и ще преминете през много, много трудности.“ Но Той казва: „Аз победих света. Трябва да вземете смелост. Аз извървях пътя преди вас и ако Ме следвате, трябва да сте наясно, че Аз достигнах целта и Аз ще ви преведа също, докато не достигнете целта. И Аз искам да дам мир в сърцата ви. И ако насочите погледа си към Мен, ще бъдете повече от победители. Ще бъдете тези, които имат победата в този свят. Така че бъдете смели. Аз искам да ви дам мир в настоящите ви обстоятелства.“
Можем да научим, че трябва да следваме Господа като верни ученици. Трябва да очакваме противопоставяне, но трябва да вземем смелост, защото Господ ще ни преведе, докато не достигнем нашия небесен дом.
Смелост за служение
Накрая, обръщаме се към Деяния глава 23. В Деяния глава 23 четем за апостол Павел, който е бил в много трудна ситуация. Той е бил в затвор. Вече е бил разкъсан на парчета от враговете си. И сега четем в стих 11:
А на следващата нощ Господ застана до него и каза: „Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11)
В момента, когато Павел вероятно е бил обезсърчен и унил, Господ му се явява, за да укрепи Своя слуга. Откриваме, че много пъти, особено във времената, когато сме унили, Господ идва да ни укрепи и да ни насърчи да продължим и да не се отказваме. Господ насърчи Павел във връзка с неговото служение. Той казва: „Ти свидетелства за Мен в Йерусалим. Искам да свидетелстваш за Мен и в Рим.“ Понякога Господ ни изпраща на различни места, където трябва да свидетелстваме за Него, и има много несигурности, свързани с това, когато трябва да се местим. Но Господ казва: „Не се обезсърчавайте. Аз ще бъда с вас и ще ви помогна да свидетелствате. Ще ви помогна с задачите, които съм ви дал.“
И в Деяния глава 27, когато Павел все повече се приближава до Рим, той получава друго откровение от Господ Исус и е насърчен. Това, което той е способен да направи сега, е, че може дори да насърчава другите, защото сам е бил насърчен от Господа. И четем в стих 25:
Затова, дерзайте, мъже, защото вярвам на Бога, че така ще стане, както ми е казано. (Деяния 27:25)
Когато получим насърчение от Господа, ще можем да насърчаваме другите и ще можем да имаме нова увереност в обещанията на Божието Слово. Това е, което апостол Павел е успял да предаде на другите: да ги насърчи да се доверят на Господа, независимо от обстоятелствата. Нека и ние да се доверяваме на Господа. Той е Бог на всяко насърчение и Той казва на теб и на мен днес: „Бъдете смели.“
