Отричате ли се от себе си? Виждате ли, това е много важен въпрос относно вашето духовно израстване.
Господ Исус каза на учениците Си: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си.“ Пътят на Христос беше през страдания към слава и това е също така пътят за всеки един от Неговите ученици. И затова Христос каза на учениците Си какво трябва да направят, ако искат да Го следват, и първото нещо, което Той споменава, е самоотричането. И Той Сам показа в живота Си какво означава да живееш живот на самоотричане, както е писано в Римляни глава 15: Христос не угоди на Себе Си.
Виждате ли, вместо да угоди на Себе Си и да настоява на собствените Си права, Христос копнееше да угоди на Своя Отец и показа пламенна ревност за Неговите интереси.
Господ Исус, например, беше Господар на храма. И в Матей глава 17, когато хората дойдоха да съберат храмовия данък, Господ Исус беше готов да плати храмовия данък, въпреки че нямаше нужда да го прави. Но Той каза на учениците Си: „За да не бъдем препънка за тях, нека пожертваме правата си и да го направим.“ Какъв пример за самоотричане!
Виждате ли, апостол Павел живя живот на самоотричане. Той можеше искрено да каже в Първо Коринтяни 9: „На всички станах всичко, за да спася някои по всякакъв начин. И всичко правя заради благата вест, за да бъда съучастник с тях.“
Виждате ли, Павел живя за евангелието и се отрече от себе си, за да може много хора да бъдат достигнати от евангелието. На старейшините на Ефес апостол Павел каза: „Но аз не смятам живота си за скъп за себе си, за да завърша своя път.“ Това беше живот на самоотричане.
И в писмата си Павел увещава вярващите да се отричат от себе си и го прави отново и отново. Давам ви два примера: Първо Коринтяни глава 10, стих 24 казва: „Никой да не търси своята изгода, а тази на другия.“ Или в Римляни глава 15: „Но ние, които сме силни, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Нека всеки от нас угоди на ближния си с оглед на това, което е добро за назидание, защото и Христос не угоди на Себе Си.“
Виждате ли, Павел се отрече от себе си и затова имаше моралния авторитет да увещава и другите да го следват в неговия пример. И самият Павел следваше примера на Господ Исус Христос, Който се отрече от Себе Си и Който не съществуваше въз основа на собствените Си права.
И нека ви задам този въпрос: Желаете ли да угодите на своя събрат по вяра и да пожертвате правата си, за да не бъдете препънка или обида за другите?
Плътта ни мрази самоотричането, защото плътта винаги иска да постави себе си на трона. Но да се отречеш от себе си означава на практика да умъртвиш себе си. И кръщението наистина е като признание, че старият живот на Аз-а е приключил. В Римляни глава 6, стих 4 е писано: „Погребани с Него чрез кръщението в смърт.“ Така че това означава, че сме умрели с Христос и сме били погребани с Христос. Аз-ът е отминал.
И следната история е много хубава илюстрация на тази истина. Имало един човек, който бил кръстен, и след като излязъл от водата, във водата била намерена лула. Извадили я и попитали този човек: „Ваша ли е тази?“ А той казал: „Не, тя принадлежеше на човека, когото току-що погребахте.“ Това е хубава илюстрация: старият живот е приключил.
Самоотричането е като пълно предаване под властта на Христос. Аз-ът няма повече права. На практика означава: „Не моята, а Твоята воля да бъде.“ Няма завист или ревност в сърце, което е празно от Аз-а.
Виждате ли, още по времето на апостол Павел той е трябвало да каже: „Всички търсят своето, а не това на Исус Христос.“ И днес Бог търси онези, които правят разлика. Желаете ли да се отречете от себе си? Кога за последен път сте направили това?
Четем във Второ Коринтяни 5:15: „Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, а за Него.“ Така че нека приложим това на практика с помощта на Господа.
