„...без да се хвалим безмерно с чужди трудове, но имаме надежда, че когато вярата ви расте, ще бъдем увеличени сред вас според нашата сфера на действие, за да проповядваме още по-изобилно Евангелието и извън вас, без да се хвалим в чужда сфера на действие с това, което вече е готово.“ (2 Коринтяни 10:15,16)
По какъв начин сме готови да проповядваме Евангелието извън досегашната си сфера на действие? Въпросът е основателен и трябва да си го зададем за наша собствена полза. Убеден съм, че един християнин, който не разпространява „дух на евангелизация“, е достоен за съжаление християнин, както и едно събрание, което е безразлично към Евангелието, се намира в мъртво състояние. Една от най-автентичните характеристики на духовен растеж и добро вътрешно състояние – било то лично или в събрание – е, че ни е грижа за обръщането на невярващи хора. Трудно е да се приеме, че един християнин, в когото словото на Христос изобилно обитава, не полага усилия да свидетелства това слово на грешниците.
Може да се зададе въпросът дали много служители на Христос не са направили грешката да останат твърде дълго на едно и също място. Те са се отдали на определена рутина и в много случаи затова са също толкова парализирани, колкото и техните слушатели. Тук не говоря за служението на пастира, старейшината или учителя, което се извършва сред тези, които вече са повярвали в Евангелието. По-скоро се отнасям до евангелиста, който едва ли може да си позволи да остава винаги само на едно място. Неговото поле на действие е светът. Неговото мото е да отиде при тези, които не познават Евангелието. Неговата цел е да събира хора, които Бог призовава. Неговото правило на поведение е зависимостта от Светия Дух. Като виждаше напредъка на коринтяните, на които беше проповядвал Евангелието, Павел сега се надяваше да проповядва Евангелието „още по-нататък извън вас“.
Накрая, бих желал всеки читател, бил той евангелист или не, сериозно да размисли в молитва за напредъка, който постига в разпространяването на Евангелието на Христос. Не можем да си позволим да останем неактивни. Времето напредва! Вечността идва бързо. Учителят е безкрайно достоен. Хората са безкрайно ценни. Времето за работа скоро ще приключи. И когато сме направили това, което можехме, можем да отидем в съседни райони и да донесем Евангелието на тези, които досега не са го чули – дори в по-далечни региони.
К.Х.М.}
