ВЪПРОСИ: „Проповядване на Божието царство.“
- Какво означава това?
- Трябва ли вярващите днес да проповядват Божието царство?
- Включва ли това евангелието, както е изложено в 1 Коринтяни 15:3-4?
ОТГОВОР: Апостолът на езичниците, макар и две години затворник в Рим, проповядваше Божието царство (Деяния 28:31). Забележително! В Рим, самия център на човешкото величие и власт, Павел имаше смелостта да провъзгласи величието и славното могъщество на своя Господ и Учител. Светът беше гледал на същия този благословен като безполезен, увенча го с трънен венец и го разпъна. И все пак, Той е възкръснал, възвишен и прославен на Отческия престол. Скоро Той ще дойде отново, за да царува на тази земя, където беше разпънат.
Апостолът в прощалната си реч към старейшините на Ефес каза: „...служението, което приех от Господ Исус, да свидетелствам за благовестието на Божията благодат. И наистина, сега знам, че всички вие, сред които съм ходил, проповядвайки Божието царство, няма да видите лицето ми повече“ (Деяния 20:24-25 NKJV). Тежестта на служението, което беше приел, беше да свидетелства за Божията благодат и да провъзгласява Божието царство. Тези неща са свързани. Не можеше да бъде иначе.
Нашият Спасител е Месията, Царят на Израел. Разглеждайки Псалмите, човек може да преброи 25 или повече препратки към Божия помазан Цар, като например:
- „Моят Цар“ в Псалм 2:6 е Божият Син, Синът на Отческата любов,
- „Моят Цар и моят Бог“ в Псалм 5:2,
- „Господ е Цар завинаги и вовеки“ в Псалм 10:16, и
- „Кой е този Цар на славата? ... Господ на силите, Той е Царят на славата. Села“ в Псалм 24:7-10.
- Оставяме това много полезно изследване на вас, за да го продължите.
Божият Син дойде на тази сцена, като стана Човек. Той притежава достойнството на Цар. Темата на Евангелието от Матей е „Синът на Давид, Синът на Авраам“. Това е царственият, Царят и Обещаното Семе. Затова веднага четем: „Къде е Този, Който се е родил Цар на юдеите?“ (Матей 1:1, 2:2).
Темата на Евангелието от Йоан е славата на Божия Син, но никъде в Евангелията Господ Исус не е толкова много говорен като Цар, колкото тук. Само Йоан записва, че множествата след нахранването на петте хиляди „щяха да дойдат и да Го вземат насила, за да Го направят цар“ (Йоан 6:15).
В глава 12 нашият благословен Господ беше почетен на трапезата като Цар. Някои от Неговите собствени Му бяха приготвили вечеря и всеки се наслаждаваше да заеме мястото си, което благодатта им беше дала. Един служеше, а друг се наслаждаваше на общението. Мария донесе миро от чист нард, много скъпо, и го изля цялото върху нозете Му. Тя призна, че само Той е достоен за всичко. „Докато царят е на трапезата си, моят нард излъчва аромата си“ (Песен на песните 1:12). О, дано всички Господни собствени разберат това по-добре и да бъдат толкова готови да излеят обожанието на покланящите се сърца в Неговите свети нозе! Той със сигурност е достоен. Ароматът на Неговото велико Име би изпълнил целия дом и би се разнесъл навсякъде (Йоан 12:3; 2 Коринтяни 2:14).
Отново в Йоан 12 четем: „Голямо множество ... извика: Осанна! Благословен е Този, Който идва в името на Господа! Царят на Израел!“ (стихове 12-13; виж Псалм 118:25-26). Светият Дух приложи Захария 9:9 към тази сцена: „Радвай се много, дъще Сионова! Възкликни, дъще Йерусалимска! Ето, твоят Цар идва при теб; Той е праведен и има спасение, смирен и язди на магаре, на жребче, рожба на магарица.“ Той получи това признание като „Царя на Израел“ от множеството, но скоро е видян да плаче, защото те не бяха познали времето на своето посещение (Лука 19:37-44). След грабването благочестивият остатък ще премине през сърдечни изпитания и ще бъде готов да Го приеме като свой Цар. Но сега само Неговите овце познават гласа Му и Го следват (Йоан 10:4).
В края на Евангелието от Йоан, Господ е обект на презрение. Пилат говори седем пъти за Него като Цар:
- „Ти ли си Царят на юдеите?“ (Йоан 18:33).
- „Значи Ти си цар?“ Верният отговор на Господ беше: „Ти казваш правилно, че Аз съм цар. Затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, чува Моя глас“ (стих 37).
- „Искате ли тогава да ви пусна Царя на юдеите?“ (стих 39).
- Войниците на Пилат Го увенчаха с трънен венец и казаха: „Здравейте, Царю на юдеите!“ (Йоан 19:3). Пилат Го изведе така облечен, като по този начин даде публичното си одобрение на този акт (стих 5).
- „Ето вашия Цар!“ (стих 14).
- „Да разпъна ли вашия Цар?“ (стих 15).
- Пилат даде последното писмено: „Исус от Назарет, Царят на юдеите“ (стих 19). „Каквото съм написал, съм написал“ (стих 22) беше неговата окончателна, непроменима присъда. Въпреки че беше неправеден съдия и не осъзнаваше какво казва, Пилат свидетелства за истината.
- Въпреки че юдеи и езичници са се отрекли от Господ като Цар, „Всеки, който е от истината, чува Моя глас.“ Всички Негови собствени с радост признават Неговата слава като Цар. И все пак някой ще отговори: „Ние сме небесен народ и Той ще бъде Цар за земен народ.“ Много добре! Но нека илюстрирам смисъла.
Една булка, която скоро ще стане кралица, съпругата на царя, много се радва на факта, че нейният любим е бъдещият цар. Той все още не е седнал на трона. Денят на коронацията все още предстои. Тя ще обича да говори за това, че той е почитан като цар. Тя обича този ден. За нея той ще бъде любящият съпруг, но тя е щастлива да разказва за неговото достойнство и величие. Тя е много огорчена от това, че той е отхвърлен и никога не би могла да се асоциира дори за момент с онези, които презират бъдещия цар. Така е и с християнина днес.
Ние сме небесен народ и чакаме тук, на тази сцена, нашия небесен Младоженец, Който скоро ще дойде да ни вземе при Себе Си (Йоан 14:3; 1 Солунци 4:16-17). Ние също обичаме Неговото явяване (2 Тимотей 4:8; 1 Йоан 3:2), когато Той ще дойде в Своята слава. Ние, изкупените, ще бъдем с Него. Като Цар на царете и Господ на господарите (1 Тимотей 6:15), Той ще заеме Своето законно място и ще царува. Тогава ще бъде провъзгласено: „Царството на света на нашия Господ и Неговия Христос е дошло и Той ще царува във вечни векове“ (Откровение 11:15 JND), и 24-те старейшини са видени на лицата си да се покланят на Бога при тази славна гледка. Ние правим това сега в очакване на този ден.
Царят е отхвърлен сега, но Той е възкачен на престола от Отца и увенчан със слава и чест. Царството като настояще е духовно. То е сферата, където Божията воля е призната и спазвана. Само тези, които са „родени отново“, могат да видят и да влязат в Божието царство днес (Йоан 3:3,5,7). Ние трябва да търсим това царство и Неговата праведност; Той е обещал да се погрижи за другите неща. Нашият Отец знае от какво се нуждаем (Матей 6:32-33).
Ние трябва да бъдем проповедници на благовестието на Божията благодат за изгубените грешници по света, като също така ги наставляваме в Божието царство. Трябва да обичаме да разказваме за царското величие на нашия благословен Господ. Мястото като Цар Му се дължи на тази сцена на Неговото отхвърляне. Тъжно е, че чуваме толкова малко за този идващ, славен ден на Неговото явяване. Някои проповедници дори отричат, че ще има такова проявление на Христовата слава на тази сцена.
Споменатите стихове в нашия въпрос, 1 Коринтяни 15:3-4, са основите на евангелието: „Христос умря за нашите грехове според Писанията, и че беше погребан, и че възкръсна на третия ден според Писанията“ (NKJV). Но това не е всичко. В същата глава за царството се говори в стихове 23-26. По-късно четем за тайната на Неговото идване за Своите (стихове 51-57).
Терминът „евангелие“ означава „добрата вест“ и включва всичко! Всичко е важно на своето място. Христовото раждане е „добра вест за голяма радост“ (Лука 2:10). Неговата смърт и завършване на изкупителното дело е източник на добра вест за обременени от грях души – тук те научават, че въпросът за греха е божествено уреден. Възкресението на Господ е добра новина, защото тук научаваме, че сме оправдани. Нито едно обвинение не може да бъде повдигнато срещу този, който се доверява на възкръсналия Спасител. Той идва отново за нас – вярващите. Това е добра новина, богата с утеха, защото тогава ще бъдем завинаги с Господ. Каква радост за Него и за нас! Той ще дойде със Своите, за да царува – каква добра вест за благочестивия остатък и радост за нас да Го видим да получи Своето законно място и да царува, а ние с Него!
Отговорено от Г. А. Визе през септември 1939 г. Списание „Благодат и истина“ (адаптирано).
