Запечатване
Запечатването с Духа показва, че вярващият е Божие дете за вечността. Духът е печатът и всички, които имат Духа, са запечатани (2 Коринтяни 1:22; Ефесяни 1:13; 4:30). Това служение представлява аспектите на спасението, насочени към Бога – власт, собственост и окончателна сделка.
Кръщение
Първо Коринтяни 12:13 обяснява това служение: „Защото чрез един Дух всички ние бяхме кръстени в едно тяло… и всички бяхме напоени с един Дух.“
Всички вярващи са кръстени с Духа, независимо дали го знаят или разбират. Кръщението на Духа поставя вярващия в съюз с Христос и го прави член на „едното тяло“ на Христос.
Никое друго Божие дело за вярващия не изглежда да постига толкова много, колкото кръщението на Духа. То въвежда вярващия в сферата на всички небесни и вечни притежания, предоставени по благодат. „В Христос“ вярващият участва във всичко, което Христос е, е направил и някога ще направи – Неговите почести, слави и привилегии.
Епохата на благодатта
Тази църковна епоха се характеризира с присъствието на възкръсналия и прославен Спасител в небето и обитаващия Свети Дух във всички вярващи на земята.
Неговата работа за всички вярващи
Светият Дух възражда, обитава, запечатва и кръщава всеки грешник, който приема Христос като личен Спасител.
Възраждане
Преди да приеме Христос, Духът разтопява каменното сърце, отваря очите, разпръсва тъмнината, унищожава враждата срещу Бога, покорява бунтовната воля и работи вяра в сърцето. Чрез това вярващите стават „Божии деца“, „участници в божествената природа“ и „сънаследници с Христос“ (Йоан 1:12; 2 Петрово 1:4; Римляни 8:17). Исус каза: „Трябва да се родите отново“ (Йоан 3:7). Това ново раждане е изцяло дело на Духа. „Духът е, който дава живот“ (Йоан 6:63).
Обитаване
Исус обеща: „Отец… ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас завинаги – Духа“ (Йоан 14:16).
Запечатване
Както споменахме, вярващите са запечатани за вечността.
Кръщение
Всички вярващи са кръстени от Духа в тялото на Христос.
Забележка: Някои учат, че кръщението със Светия Дух е второ дело, придружено от говорене на езици и други прояви, но Писанието показва, че всички вярващи са кръстени от Духа при спасението.
Неговото дело на изпълване с Духа
Докато всички вярващи са възродени, обитавани, запечатани и кръстени при спасението (и тези не могат да бъдат изгубени или повторени), изпълването с Духа се случва след спасението и може да бъде изгубено и възстановено многократно.
Ефесяни 5:18 увещава: „Не се опивайте с вино… но се изпълвайте с Духа.“
Изпълването с Духа означава контрол от Духа. Не е да получим повече от Духа, а Духът да получи повече от нас. То е постепенно и прогресивно, докато всяка част от живота ни не попадне под Неговия контрол и характерът на Христос не се прояви в нас.
Условия за изпълване с Духа
Да не скърбим Светия Дух (Ефесяни 4:30)
Грехът скърби Духа. Трябва да казваме „Не“ на греха и да изповядваме веднага, ако съгрешим.
Да не угасяваме Духа (1 Солунци 5:19)
Да казваме „Не“ на Бога, скърби и угасява Духа. Покорността е ключова.
Ходене в Духа (Галатяни 5:16)
Разчитайте на Духа да върши Своята работа.
Още дела на Духа
Развиване на Христоподобен характер
Духът произвежда плода на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост и самоконтрол (Галатяни 5:22-23). Това определя християнския живот.
Проявяване на християнско служение
Исус каза: „Който вярва в Мене… от сърцето му ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:38-39). Духовните дарби са прояви на Духа (1 Коринтяни 12:3-13). Изпълнените с Духа вярващи имат страст за спечелване на души (Деяния 2:41; 5:14; 6:7).
Произвеждане на единство
Единството е отличителен белег на изпълнения с Духа живот (Деяния 1:14; 2:46). Християните трябва да „се стараят да запазят единството на Духа в съюза на мира“ (Ефесяни 4:3).
Произвеждане на сила
Единственият източник на духовна сила за вярващия е Духът (Михей 3:8; Деяния 1:8; Ефесяни 3:16).
Свидетелстване с нашия дух
Духът свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:16).
Преподаване
Духът ни учи и ни напомня думите на Исус (Йоан 14:26; 1 Коринтяни 2:10-13).
Застъпничество
Духът ни помага в нашите слабости и се застъпва за нас (Римляни 8:26).
Водене
Духът ни води във всяка истина (Йоан 16:13; Римляни 8:14). „Не е в човека да насочва собствените си стъпки“ (Еремия 10:23).
Хваление, поклонение, благодарение
Животът, изпълнен с Духа, се характеризира с хваление, поклонение и благодарение (Ефесяни 5:18-20).
Покорство
„Покоряването един на друг в страх от Бога“ отразява ръководеното от Духа общение и свидетелство (Ефесяни 5:18, 21).
Делото на Светия Дух започна на Петдесетница и продължава до Грабването, когато Господ ще вземе Църквата при Себе Си (1 Солунци 4:16-17).
Дотогава нека се стремим да „живеем в Духа“ и да „ходим в Духа“ (Галатяни 5:25). — Морис Басали
