Откриване на Божията слава: Безкрайният, разкрит в Христос

„Преди да се родят планините или Ти да създадеш земята и света, дори от вечност до вечност, Ти си Бог!“ (Псалм 90:2)

О, Душо Моя! Стреми се да се изпълниш с мисли за Всемогъщия. Изгуби се в непроницаемите простори на Неговата Слава!

„Можеш ли чрез търсене да намериш Бога?“ Може ли насекомото да измери океана, или червеят да изкачи небесата? Може ли крайното да разбере Безкрайното? Може ли смъртното да обхване Безсмъртието? Не можем да направим нищо повече, освен да стоим на ръба на безбрежното море и да възкликнем: „О, дълбочина!“

„От вечност!“ — обвито във великата и удивителна тайна на вечността! Преди една звезда да се завърти в своята сфера — преди един ангел да раздвижи крилото си — Бог беше! Неговото собствено безкрайно присъствие изпълваше цялото пространство. Цялото време, за Него, е само като поемане на дъх — удар на пулс — мигване на око!

Вечността на блаженството, която е най-благородното наследство на творението, е по своята същност прогресивна. Тя допуска напредък в степени на щастие и слава. Не така е Вечността на Великия Създател; Той беше толкова съвършен преди раждането на времето — колкото ще бъде, когато „време няма да има вече!“ Той беше толкова безкрайно славен , когато обитаваше сам в самотата на безкрайността — колкото е сега с песните на ангели и архангели, звучащи в ухото Му! Но „кой може да изяви цялата Му хвала?“ Ние можем най-много да промълвим азбуката на Неговата слава. Моисей, който видя повече от Бога от повечето, все още се моли: „Моля Те, покажи ми Твоята слава!“ Павел, който знаеше повече за Бога от другите хора, все още се моли: „за да позная Него.“

„Нашето най-сигурно красноречие относно Него“, казва Хукър, „е нашето мълчание, когато изповядваме, че Неговата слава е необяснима.“

И това ли е Съществото, към Което мога да погледна с най-сладка увереност — и да нарека „Мой Отец“? Това ли е Този Безкраен, Когото „Небето на небесата не може да побере“, Когото мога да нарека „Мой Бог“?

Вярващи, съзерцавайте средата, чрез която можете да видите Божията слава и все пак да живеете. „Никой никога не е виждал Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го е изявил.“ Този, Който обитава в непристъпна светлина, излиза от павилиона на Своята слава в лицето на „Емануил, Бог с нас.“ В Христос, „Образът на невидимия Бог“, творението — да, грешниците — могат да съзерцават неунищожени блясъка на Божеството! Нека бъде ваше да Го прославяте. Стремете се така да изпълните великия замисъл на вашето съществуване. Нека всички ваши думи и пътища, вашите действия и намерения, вашите кръстове и загуби, да допринасят за Неговата хвала. Най-висшият серафим не може да има по-висока или по-благородна цел от тази — славата на Бога, пред Когото той хвърля своята корона.

Но Той има претенция към вас, която няма към неизкупените ангели. „Той даде Себе Си за вас!“ Този най-могъщ от всички дарове, които Всемогъществото може да даде, е гаранция за даряването на всички по-малки необходими благословения и за задържането на всички ненужни изпитания. Докато сте призовани да съзерцавате „Неговата слава, слава като на Единородния от Отца“, помнете нейната характеристика; тя не е слава, която да ви ужасява със своите блясъци — а да ви спечели и плени със своите красоти — тя е „пълна с благодат и истина.“ Той е вашият Бог в завет. „Отдолу са вечните ръце.“ Можете да се успокоите на нощната си възглавница със сладкия залог за сигурност и да кажете: „И в мир ще легна, и ще спя, защото само Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност!“ (Псалм 4:8)