ВЪПРОС: Каква е целта на живота?
ОТГОВОР:
Наскоро една жена зададе този въпрос. Заради насилствен съпруг тя се страхуваше от мъже и никога не излизаше навън през нощта. Всичките й надежди и мечти бяха изчезнали. Тя беше сама и не виждаше никаква възможност за подобряване на ситуацията си.
Най-мъдрият човек, живял някога, Соломон, откри, че животът, който не е свързан с Бога, е безсмислен (Еклисиаст 1:2; 1:14; 12:8). Той е като „гонене на вятъра“. Истинското изпълнение и трайното удовлетворение са илюзорни. Нещата, които правим отделно от Бога, са кухи и безполезни, защото могат да бъдат унищожени и да се превърнат в нищо. Надеждите и мечтите за този живот могат да бъдат разбити и изтрити. Такъв беше случаят с тази жена.
Според Библията има две основни цели на живота: да познаваме Бога и да Му служим. Павел, пионер на християнската вяра, пише: „Считам всичко за загуба поради превъзходната стойност на познаването на Христос Исус, моя Господ, заради Когото съм изгубил всичко... Искам да познавам Христос“ (Филипяни 3:8,10 NIV). Той също така пише: „Защото за мен да живея е Христос“ (Филипяни 1:21). Той се отказа от юдаизма и всичките си лични постижения, когато се довери на Христос като Спасител. Той искаше да познава Господ лично и да живее за Него.
Библията ни казва, че хората са „без надежда и без Бог в света“ (Ефесяни 2:12). Те нямат трайна надежда, никаква надежда отвъд смъртта. Това е така, защото те не познават единствения истински Бог, Който беше разкрит от Исус Христос. Но ако наистина познаваме Бога, ние имаме трайна надежда, която гледа отвъд смъртта. Павел каза: „Ако само за този живот имаме надежда в Христос, ние сме най-жалки от всички хора“ (1 Коринтяни 15:19). Тъй като Христос беше възкресен от мъртвите, ние можем да очакваме възкресението на нашите тела, вечен живот с Господ и установяването на Божието царство на земята.
Хората влагат времето и усилията си в нещата, които смятат за важни. Към края на живота си Павел каза: „Аз се борих в добрата борба, завърших пътя, опазих вярата“ (2 Тимотей 4:7). Той беше предан слуга на Бога, който влагаше цялата си енергия в служенето Му и вършенето на Неговата воля. Той беше защитил християнската доктрина, която му беше поверена, и вярно я предаде на другите. Бог иска да бъдем верни в Неговите очи; не просто успешни в очите на хората.
Павел беше мотивиран от факта, че неговата служба ще бъде прегледана на небето: „Затова и се стремим, било че живеем в тялото, било че сме вън от него, да Му бъдем угодни. Защото всички трябва да се явим пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е вършил с тялото, било добро, било зло“ (2 Коринтяни 5:9-10). Представете си да можете да угодите на Бога, когато сме „вън от“ тялото след смъртта! Това е, когато вярващите застават пред Господ, докато Той преглежда тяхната служба. Единственото нещо, което можем да вземем със себе си отвъд смъртта, е нашата награда за вярност към Него.
Могат ли всички наши надежди, мечти, визии и цели да бъдат отнети? Ако отговорът е да, те са крехки. Ето защо хората се отказват и мислят, че няма цел в живота. Вместо това нека бъдем като Павел и да направим най-важния си приоритет познаването на Господ Исус Христос и служенето Му, докато можем.
— Джордж Хоук
