Нашата цел
*„Исус му каза: Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен.“ Йоан 14:6 NIV*
Ние сме живи. И все пак, страдаме от всеобщото подозрение, че има нещо повече. Събитията, които изпълват часовете ни, изглеждат някак недостатъчни, за да изпълнят душите ни. Когато достигнем върха на човешкия опит, възкликваме: „Това е истински живот! Чувствам се толкова жив!“ Но чувството избледнява. Ние преследваме любов, приемане и власт – всичко, което вярваме, че ще послужи като основа за живота. Но сме измамени. Всички те водят до смърт.
Исус каза: „Аз съм Животът.“ Разгледайте това твърдение: Исус не е просто средство за спасение, а целта. Това, за което копнеем, е личност. Да имаш живот означава да имаш Божия Син. Това поставя всички наши ежедневни задачи в перспектива. Това ни учи да търсим изпълнение извън обичайния си опит. Животът без Исус може да се състои от много добри неща, но в крайна сметка е фалшификат. Само с Христос ще получим вечен живот. Само с Христос можем да вкусим този живот сега.
Твърде често сме претоварени от тиранията на спешното. Детайли, срещи (дори църковни срещи), дейности, неща и хора се надигат, докато не изпълнят визията ни и не станат наша цел. Забравяме за какво живеем. Забравяме от какво се състои животът ни – не от неща, а от Исус Христос.
Живея в Китай, място, където не е необичайно размерът на една църква да се удвоява на всеки няколко години. Изискванията към призованите за ръководство са интензивни. И все пак фокусът на живота трябва да остане същият. Исус е нашата цел. Ние не само правим всичко за Него, но Той е изпълнението на всички неща за нас.
Исус каза: „Аз съм Пътят.“ Както Той е целта, така Той е и средството. Ние не можем да създадем живот. Не можем да се направим праведни. Не можем да се спасим. В това християнството е различно от всяка друга религия. Ние сме спасени не от това, което даваме на Бога, а от това, което Той ни дава.
За тези, които разбират, това е свобода. Слаби ли сте? Бедни? Непопулярни? Грешни? Исус е всичко, от което се нуждаете. Той е пътят. Вие не сте. Почивайте в Него. Зависете от Него. Вашите слабости и провали не са пречка за живота в Христос. Можем да служим на Бога заради Него, а не за да заслужим положението си. Можем да имаме увереност да дойдем пред Него с хвала. Можем да обичаме другите заради тях, а не заради това, което печелим от връзката.
Много хора в Китай днес призовават за „гражданска религия“, която да комбинира и замени всички религии. Това е невъзможно за мен, защото Исус е единственият път. Никой друг не е умрял за моя грях. Никой друг не би могъл. Няма да напусна пътя.
Исус каза: „Аз съм Истината.“ Хората имат вродено желание да разбират. Копнеем за истината. Но се питаме дали наистина можем да знаем какво е истина. Можем – Неговото име е Исус. В края на нашето търсене откриваме не съвкупност от факти, а Самия Бог – Богочовека Исус Христос.
Това означава, че никога няма да познаем истината чрез философията. Събирането и обработката на цялата информация в света не биха били достатъчни. Истината не е някаква абстрактна социална конструкция. Тя е жива. Истината е въплътена в личност.
Нашите философии се променят. Всяко поколение гледа назад към предишните с отношение на самодоволно забавление, сякаш гледаме дете, което все още е объркано относно света. Нашето няма да е по-различно. Но Бог е постоянен. Той не се променя. Когато сме несигурни, ние гледаме към Него и знаем, че Той е сигурен. Когато искаме да научим, ние гледаме към Този, който притежава цялото знание.
Философията е много различна в Китай, отколкото на Запад. Нашите възгледи за света не са едни и същи. И все пак нашият Исус е същият. Всички Негови деца познават Истината и един ден ще Го видят лице в лице. На Адвент ние празнуваме Исус, „Пътя, Истината и Живота“, който е влязъл във времето и пространството преди повече от 2000 години.
ЗА АВТОРА: Лу Чен, роден в Китай, в момента се занимава с мисионерски изследвания в Оксфорд, Англия. Той планира да се върне в Китай, за да донесе горепосоченото послание на своя народ.
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия е препечатана с разрешение от „Надежда за отчаян свят“, CISF (Християнска международна фондация за стипендии), Лейк Форест, Илинойс, 2003 г.
