Аз съм освободена жена!
Три разочароващи години и три колежа по-късно, реших, че няма отговори на въпросите ми.
Животът за мен беше просто колаж от преживявания – колкото по-необичайни, толкова по-добре. От прогимназията опитвах всяко възможно преживяване в търсенето си на смисъл, започвайки с рутината на пушене/пиене/партита. В гимназията и колежа се присъединих към каузи – от опазване на околната среда и антивоенни движения до граждански права.
Все още неудовлетворена, си помислих, че може би проблемът ми е духовен глад. Опитах източна философия, йога, астрология и дзен. С приятелите ми пътувахме, четяхме, обсъждахме и вземахме ЛСД. Ходих при психотерапевти и групи за срещи, и комуни, и всяко друго субкултурно преживяване, което можете да назовете, търсейки крайните отговори на житейските въпроси.
В крайна сметка се убедих, че единствената надежда на обществото за промяна е чрез училищата, затова се посветих на изследвания и преподаване в „свободни училища“. Задълбочих се в психологията, не само за да науча за децата, но и за да разбера себе си.
Накрая се включих активно във феминисткото движение. Четях всичко, до което можех да се добера, и организирах женски учебни групи, митинги и групи за повишаване на съзнанието. Бях изключително гласовита относно убежденията си за правата на жените, включително аборта. Бяхме доста самодостатъчни, мислех си, и нямахме нужда от мъже.
Но с цялото ми повишаване на съзнанието и ученето как да се утвърждавам, мога честно да кажа, че никога не се освободих наистина. Три разочароващи години и три колежа по-късно, реших, че няма отговори на въпросите ми.
По ирония на съдбата, по време на моята криза на идентичността, една много близка приятелка „стана християнка“ и ми даде касета за историческите факти и значението на Христовото възкресение. Първоначално бях скептична и невнимателна, обвинявайки проблемите си в начина, по който бях третирана като жена. Въпреки това, колкото повече слушах касетата, толкова повече започнах да осъзнавам, че проблемът ми не е социален, емоционален, психологически, екологичен, политически или сексуален. Той беше духовен. Опитвах се да живея живота без Бога.
Никога не бях разбирала кой е Исус – че Той е Бог, роден като човек, роден да умре, за да плати наказанието за моите грехове като безплатен дар. Но колкото повече слушах касетата, толкова повече фактите ме принуждаваха да се съглася, че Той е „пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6) и никой не идва при Бога освен чрез Него.
За първи път в живота си осъзнах, че съм грешница, която се нуждае от Спасител, затова казах на Исус, че се доверявам на Неговото плащане за моите грехове и Го помолих да поеме живота ми. Той започна да ме променя веднага.
Докато Той задоволяваше най-дълбоките ми нужди, открих, че мога да обичам другите, вместо да бъда робиня на собствените си егоистични желания. Той ми даде отговорите на въпросите ми за смисъла на живота. И личното опознаване на Него ме освободи да стана всичко, което повишаването на съзнанието не можеше да ме направи.
Докато изучавах Библията, открих, че Бог ясно счита мъжете и жените за еднакво ценни. Преживяването на Неговата любов и ценност за мен ме освободи от вина, страх, тревожност и липса на смисъл. Сега мирът, радостта, любовта и свободата са солидна, ежедневна реалност. Най-накрая съм в контакт с това коя съм – в Исус Христос.
ЗА АВТОРА: Джанет Максим е щастливо омъжена, писател на свободна практика и майка на три дъщери.
