И изведнъж с ангела се появи множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, благоволение към човеците!“ (Лука 2:14)
Много чуваме за „мир на земята“ по това време на годината. Чуваме го в песни и го виждаме на поздравителни картички, но в действителност не го виждаме на много лица. Мирът е нещо, което всеки иска, но малцина изглежда го намират. Мирът е описан като „спокойствие, хармония или сигурност“, но знаем, че мирът е много повече от просто определение.
Мирът е нещо, което може да влезе в сърцето само когато сме в правилни отношения с Бога. Господ Исус отиде на Кръста и пое наказанието за нашия мир върху Себе Си (Исая 53:5), като направи възможно за нас да имаме мир с Бога. Павел ни напомня,
И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос (Римляни 5:1).
Да имаме мир с Бога е първата стъпка към наслаждаването на Божия мир в сърцата ни, и Бог желае този мир да изпълни живота ни. За мнозина това е чужда концепция, но във Филипяни 4:6–7 четем:
Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека вашите прошения станат известни на Бога; и Божият мир, който надвишава всяко разбиране, ще пази вашите сърца и умове чрез Христос Исус.
Житейските тревоги, стресът от обстоятелствата и страхът от неизвестното ограбват много вярващи от Божия мир – самия мир, който е способен да пази (или гарнизонира) нашите сърца и умове. В света, в който живеем, как е възможно това? Един от начините е като внимаваме какво заема мислите ни. Ето защо Павел продължава да казва:
Накрая, братя, каквото е истинно, каквото е почтено, каквото е праведно, каквото е чисто, каквото е любезно, каквото е достойно за похвала, ако има някаква добродетел и ако има нещо похвално, размишлявайте върху тези неща. Това, което сте научили и приели, и чули, и видели в мен, това правете, и Богът на мира ще бъде с вас.
Котва за днес
Можем да се наслаждаваме на присъствието на Бога на мира, като изпълваме умовете и сърцата си с Него! Правейки това, е един от начините да „оставите Божия мир да царува в сърцата ви, за което също сте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни.“
