Когато Господ Исус премина през този свят като Човек за изпълнението на Божията воля, Неговият Отец винаги беше обект пред Него и Той постоянно разчиташе на Неговата подкрепа, както Той каза в дух в Псалм 16: „Поставих Господа винаги пред себе си; понеже Той е отдясно ми, няма да се поклатя“ (ст. 8). Колко утешително и подкрепящо беше за Господа винаги да усеща близостта на Отца по пътя Си на послушание и подчинение на Неговата воля. Знанието за присъствието на Отца с Него Го поддържаше, докато Той размишляваше, че дори учениците Му ще Го изоставят, както Той каза: „Ето, иде час, и дошъл е вече, когато ще се разпръснете всеки по своя си път и ще Ме оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мене“ (Йоан 16:32).
Ще Му се явя.
Това е скъпоценно обещание от Господа към Неговите: дори ако са изолирани или оставени сами, те могат да имат утехата и радостта от Неговата собствена компания. Тези, които се наслаждават на волята на Господа и в просто послушание се стремят да я изпълнят, ще имат усещането за Неговото присъствие с тях, както четем: „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича; а който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам, и ще Му се явя“ (Йоан 14:21).
По-рано Господ беше обещал Своето присъствие на Своите колективно, казвайки: „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18); сега обещанието е към *отделния светец.* Толкова често през вековете, както и в тези последни дни, предани Божии светии са били изолирани и оставени сами поради тяхната вярност към Христос; ако са изоставени от други или не могат да се срещнат с верните, те все още могат да имат общението с Христос. Това, което губят от Христовата компания сред Своите поради вярност към Него или поради обстоятелства, наредени от Него, може да бъде компенсирано от усещането за проявлението на Самия Него, както е обещано.
След като Господ възкръсна от мъртвите, Той три пъти се яви на учениците Си колективно (Йоан 21:14); но преди това Той се яви на Мария Магдалина. Когато обеща да се яви на отделния човек, Господ ясно заяви, че това ще бъде на индивида, който Го обичаше; колко благословено се изпълни това в проявлението на Самия Него на Мария. Любовта към Исус я отведе до гроба; думите ѝ към Него, докато Го мислеше за градинаря, разкриха, че Самият Той поглъщаше сърцето и ума ѝ. Докато плачеше, тя каза: „Защото са взели моя Господ и не знам къде са Го положили“; и отново: „Ако Ти си Го отнесъл оттук, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.“ Колко дълбока беше нейната привързаност към Христос! Наистина нейната любов към Него ѝ даде това скъпоценно проявление на Самия Него.
Специалните периоди на изпитание ще докажат нашата привързаност към Христос и ще проявят нашето послушание към това, което Той ни е помолил да направим. Тези изпитания ще донесат специалното усещане за Неговото присъствие, както и по-постоянното ходене в послушание на Христовите заповеди ще донесе по-постоянното усещане за Неговото присъствие с нас.
За Мария проявлението на Господа беше специално, както и това за ученика, когото Исус обичаше, който на Патмос беше затворник за „Божието слово и за свидетелството на Исус Христос“. За Йоан това особено проявление донесе богати разкрития на истината, не само за него самия, но и за цялата Божия църква.
Това беше специално проявление на Господа към него, за което Павел говори в Деяния 22:17-21; в което Господ го предупреди, че юдеите няма да приемат неговото свидетелство. По-късно, когато Павел се върна в Йерусалим и доказа истинността на Господното предупреждение: „Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (Деяния 23:11).
От тези и други Писания научаваме, че като се проявява на Своите, Господ не само носи утеха и радост, но и ни разкрива Своя ум по отношение на детайлите на нашия път, предупреждавайки и наставлявайки, за да не се отклоним от пътя на послушанието. Какви радости също могат да бъдат намерени в такива проявления на Самия Него! Радост в общението относно Самия Него и Неговите интереси, което поддържа за каквито и изпитания да бъдем призовани да посрещнем. Господ е близо.
След като сам е научил реалността на Христовото присъствие в живота си на служение, апостол Павел е могъл да насърчи светиите във Филипи с увещанието: „Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо“ (Филипяни 4:5). Християнинът не е призован от Бога да се утвърждава пред хората, нито в стремежа си да оправи този свят, нито да претендира за права за себе си в свят, където неговият Учител е отхвърлен.
Ние трябва да бъдем като Христос; проявявайки Неговата кротост, смирение и низост; защото Той ни е дал пример, за да следваме Неговите стъпки. Ходейки в Христовите стъпки, не е нужно да се тревожим за противопоставянето на хората, защото „Господ е близо“. Той ще ни поддържа с Неговата небесна благодат и ще ни даде усещането за Неговата собствена близост. До самия край на своя път апостолът доказа реалността на Христовото присъствие с него. Неговата вярност към Христос и преданост към Неговите интереси бяха накарали „всички, които са в Азия“, да се отвърнат от него; и относно появата му пред Нерон той писа на Тимотей: „При първата ми защита никой не застана с мен“; но той можеше да добави: „Въпреки това Господ застана с мен“ (2 Тимотей 1:15; 4:16-17). Колко близо беше Господ до Своя верен слуга; стоеше точно до него, когато той най-много се нуждаеше.
Ето, Аз съм с вас винаги.
Тези думи, изречени от Исус на учениците Му малко преди Неговото възнесение на небето, са били най-голямата утеха за Неговите служители оттогава. Кой освен Божия Син би могъл да изрече такива думи? Обещанието за Неговото присъствие с Неговите служители е било осъзнато като източник на тяхната сила по всяко време. Какви дела са били извършени в конфликтите на Евангелието поради увереността, че Христос е бил с Неговите служители!
Същата вяра, която се е вкопчила в Христовото присъствие сред двама или трима, събрани в Неговото име, и която е осъзнала Неговото присъствие във времена на изолация и самота, е познала Неговото присъствие във времена на служение и конфликт за Неговото свидетелство. Вярата осъзнава Христовото присъствие, но то се наслаждава съзнателно в силата на Светия Дух. Както видяхме, самотният затворник на Патмос беше поддържан в усещането, че Христос е с него; както и великият апостол на езичниците в неговия конфликт за Евангелието. Симон Петър някога е ходил по водата, когато е бил съзнателен за присъствието на Господа; и поради присъствието на Господа с него в неговото свидетелство, той е могъл да застане и да проповядва пред множествата на Израел и да свидетелства с дръзновение за Исус пред управниците и старейшините на Израел. Управниците на Израел „разбраха, че те са били с Исус“; но не знаеха по-нататъшната тайна на дръзновението на учениците, че Исус е бил с тях.
Апостолските дни са отминали, но Господ все още дарява Своето присъствие на Своите служители, защото Неговите думи бяха: „Ето, Аз съм с вас винаги, до свършека на века“. Обещанието остава за нас днес и остава за верните служители на Господа, които ще бъдат издигнати, след като църквата отиде на небето. Когато църквата бъде грабната у дома на небето, Евангелието на царството ще бъде разпространявано от избрани служители на Господа и Той ще бъде с тях, за да ги поддържа в техните изпитания и да им осигурява нуждите (Матей 25:44-45).
