Различия между четирите евангелия
Светият Дух е водил четиримата автори на Евангелията да пишат за Господ Исус и Неговия живот и дело на земята. Те са писали, както Той е искал да пишат, и в същото време, както самите те са желали, всичко според Неговия замисъл – тайна сама по себе си. Един автор е споменал определени подробности, докато някои от другите не са, но във всяко евангелие славата на описаната Личност е станала очевидна.
Тъй като Евангелието на Марк говори за Господ като за Слуга, лесно е да се разбере защо не е необходима родословна линия. Нито е необходима такава, когато се гледа на Господ като на вечния Син, Словото, станало плът, както е в Евангелието на Йоан, въпреки че то също Го показва като Син Човешки.
Матей обаче представя обещания Месия, Царя на юдеите, с необходимите качества, за да изпълни Божиите пророчества. Описвайки бърза поредица от чудеса, Матей показва как Исус Месията е изпълнил много Писания. Все пак Неговият народ Го е отхвърлил, както е предвидено от Божиите пророци.
Според план (Лука 1:3), Лука се фокусира върху Сина Човешки – описвайки Господ Исус като съвършен Човек, без никакви недостатъци и зависим от Бога – в контраст с първия човек, Адам, от когото Той е произлязъл (Лука 3:38). Матей подчертава, че Исус Месията е пряк потомък на Авраам, бащата на вярващите (Римляни 4:11) и на цар Давид. Божият Дух е използвал тази родословна линия като план, който е бил приет от истинските вярващи: Емануил – „Бог с нас“ (Матей 1:23 KJV). Той е Царят, отхвърлен от водачите на собствения Си народ, но почитан от езичниците, които юдеите са презирали.
Това отхвърляне от един народ и приемане от друг е точка, която е направена в родословието1, което Матей е съставил от много старозаветни източници, и е „нишка“ през неговото евангелие. Езичници са дошли отдалеч, като мъдреците от Изтока, за да почетат Царя. Други са били привлечени към Господ Исус отвъд границата, както е била жената от Финикия. Освен няколко изключения (вижте Римляни 11:5,25), собственият народ на Месията не Го е приел.
Царят е без грях (Псалм 45:2; 1 Петър 2:22; 1 Йоан 3:5), но Матей показва, че Той е произлязъл от грешници – както от бащи, така и от майки от предишни поколения. Еврейски автор, който би искал, без Божието ръководство, да представи Господ Исус като Месия, не би включил много от подробностите, които Матей е дал, нито дори би споменал жени. Все пак Матей е направил това против обичаите на своето време, защото е бил воден от Светия Дух. Това показва, че неговото писание е истина.
Лука, също воден от Божия Дух, е описал подробно родословието на Месията в 77 поколения, започвайки от Адам и включвайки Неговия произход от Бога (Лука 3:22-36). Евреите не са могли да намерят недостатък в подхода на Лука, тъй като родословието, което е дал, не е споменавало жени, дори собствената майка на Исус, Мария.2
Светият Дух е водил тези двама писатели, защото те не са били контролирани от човешки предпочитания, навици или предразсъдъци. Според човешкото мислене по онова време жените не са се квалифицирали да бъдат включени в родословието на Месията (вижте 1 Летописи 1-9), но Бог е сметнал за уместно да спомене конкретно пет жени в него. Правейки това, Той е дал ясно послание: Месията ще дойде, за да спаси Своя народ от греховете им (Матей 1:21), въпреки че еврейските водачи не са се смятали за грешници, нуждаещи се от спасение. Жените от родословието на Месията са демонстрирали тази нужда, показвайки Божието лекарство, което са преживели в собствения си живот – че само Бог може да донесе спасение.
Преди да разгледаме тези жени, трябва да отбележим, че по някаква причина Матей не е включил имената на четири или пет царе в родословието, но е включил Йехония (ст.11). Според пророчеството на Еремия (Еремия 22:24-30), никой физически потомък3 на този цар не би седнал на израелския престол. Йосиф, доведеният баща на Исус, който Го е осиновил, е бил от тази линия. Виждаме това като още едно доказателство за Божията благодат, защото въпреки това пророчество Той все пак е използвал Йосиф, който е бил праведен човек (Матей 1:19), в контраст с неговите нечестиви предци. Но Божията благодат сияе особено в жените, които са споменати в това родословие. Нека ги разгледаме накратко.
Тамар (Матей 1:3)
Тамар означава „палмово дърво“, което е символ на победа. Но тя е произлязла от прокълнат народ, ханаанците (Битие 9:25; Второзаконие 7). Тя се омъжила за Ер, сина на Юда, и след като той починал, се омъжила за брат му Онан според обичая на левиратния брак. Този обичай гласял, че мъж трябва да се ожени за вдовицата на брат си, ако починалият брат е бил бездетен, и това станало изискване според закона (Второзаконие 25:5-10). Когато и вторият ѝ съпруг починал, тъстът на Тамар, който по това време бил вдовец, отказал да ѝ даде третия си син, Шела.
Тогава Тамар решила да действа като проститутка за един път, знаейки, че Юда ще мине през района. Имайки отношения само веднъж, тя забременяла от него (Битие 38). Бог не е оправдал греховните действия нито на Тамар, нито на Юда, но Той ясно е надделял. Защото чрез този неморален, физически съюз между прокълната езическа вдовица и неправеден еврейски вдовец, Месията ще произлезе – удивителна благодат!
Раав (Матей 1:5)
Името на Раав вероятно означава „арогантност“. Подобно на Тамар, тя е принадлежала към прокълнатите ханаанци. Въпреки това, Раав е била професионална проститутка (блудница). В онези дни това означавало, че тя е била замесена в ужасна форма на идолопоклонство, която включвала окултни практики. Обичаят бил мъж да жертва сина си на бог и след това да има сексуални отношения с жената (или жените), посветени на този идол. Раав, дълбоко замесена в тези ужасни практики, е чула за народа на Израел, когото Бог е избавил от робство в Египет и е водил и пазил през техните пътувания в пустинята. Някак си Раав е почувствала интерес към този Бог и Неговия народ, може би защото е осъзнала, че и тя е в робство.
Рискувайки живота си, тя приела в къщата си двамата шпиони, изпратени от Исус Навин. Когато чули Раав да говори за вярата си в Бога на Израел (Исус Навин 2:8-11) и видели нейната преданост към Божия народ, символизирана от червената връв (ст.18-21), двамата шпиони се убедили, че Бог ще даде на Израел цялата земя (ст.24). Евреи 11:31 споменава вярата на Раав в приемането на шпионите, докато Яков 2:25 също я дава като пример, защото тя ги е пуснала с вяра, знаейки, че Бог ще даде земята на Своя народ.
Удивително е, че Яков постави Раав на същото ниво с Авраам, бащата на вярващите, който беше готов да пожертва собствения си син, въпреки че Бог го възпря от това. Той беше наречен „Божи приятел“ (ст.23) – буквално „Божи любител“. Раав показа любов към Божия народ, като беше готова да рискува живота си, идентифицирайки се с тях, защото беше обикнала Бога на този народ.
Рут (Матей 1:5)
Рут може да означава „доволна“, и тя е била моавка. Моавците произлизат от кръвосмесителна връзка между Лот (племенник на Авраам) и една от дъщерите му. Жената на Лот е принадлежала към прокълнатите ханаанци – точно както Тамар и Раав, които са получили Божията благодат – но тя е загинала при унищожаването на Содом и Гомор, защото не е следвала инструкциите на ангелите (Битие 19). Бог е забранил на моавците да влизат в Неговото събрание до десето поколение (Второзаконие 23:3), но това правило може да се е отнасяло само за моавските мъже.
Рут в крайна сметка се омъжила за Вооз от племето Юда, в пряката линия на Месията (Битие 49:8-12). Дотогава Бог е дал законите за левиратния брак и за родственика-изкупител (Второзаконие 25:5; Левит 25:25). Той също така е направил разпоредби за бедните и чужденците, които са се отнасяли за Рут и Наоми, нейната свекърва (Левит 23:22). Всички тези указания са демонстрирали Божията благодат към един пропадащ народ, като същевременно са имали пророчески аспект, който в крайна сметка ще бъде изпълнен за Неговия неверен народ, след като те се върнат при Него (Осия 2:14-23, 6:1-2 и други Писания).
Наоми беше вдовица, но беше твърде стара, за да има деца, ако се омъжи отново. Нейната снаха Рут също беше вдовица, но много по-млада. Тя стана следващата по ред, която да се квалифицира за осигуряването на родственика-изкупител, ако той беше съгласен. Вооз („в него е сила“), тип на Христос, беше съгласен. Всички те се научиха да разчитат на Божията суверенна благодат! Прочетете книгата Рут за повече подробности.
Майката на Соломон (Матей 1:6)
Витсавее, което означава „дъщеря на клетвата“, майката на Соломон е била от племето Юда и е имала високи пълномощия. Матей не е споменал името ѝ, може би заради срама, свързан с нейния прелюбодеяние и греховете на Давид (2 Царе 11). Детето, заченато в техния акт, скоро починало. Давид, царят (Матей 1:6), е бил напълно виновен – нарушил е много, може би всички, от Десетте заповеди. Въпреки това, както Давид, така и Витсавее са били възстановени от Божията благодат. Те станали родители на Соломон, когото Бог осиновил като Свой син Йедидия (което означава „когото Господ обича“, 2 Царе 12:25).
Народът на Израел трябваше да научи, че и те са виновни за много грехове, както изповядаха Ездра, Неемия, Еремия, Даниил и други Божии мъже. След смъртта на Месията, Стефан показа, че неговото поколение е по-нечестиво от предишните: Те бяха виновни за убийството на „Праведния“ (Деяния 7:52). И все пак, Бог показа благодат на Савел от Тарс и други, които се покаяха (1 Тимотей 1:15). Водачите, макар и знаещи, не желаеха да се покаят. Това ще се промени в края на Голямата скръб, когато те ще се покаят (вижте Матей 23:39).
Мария, майката на Исус (Матей 1:16)
Много книги, правилни и грешни, са написани за майката на Исус. Въпреки че Мария е била част от пропадащ народ (името ѝ означава „горчива“ или „техният бунт“), тя е била лично много близка до Бога и Неговото Слово. Въпреки многобройните си добри качества, тя се е признала за грешница и е изповядала нуждата си от Спасител (Лука 1:47). Много хора от поколението на Господ са отказали да направят това, точно както днес. И все пак, Исая 53 описва бъдещото изповядване на греховете на Израел и тяхното признаване на Него като техен Спасител.
Мнозина са изобразявали Мария като „Царицата на небето“ и други неща, които тя не е била. Трябва да подчертаем дадените от Бога качества, които Мария е притежавала, и че Бог я е избрал, голяма и уникална привилегия, да бъде майка на Месията – Семето на жената (Битие 3:15). Но тя не е била „майката на Бога“, въпреки че е вярно, че Господ Исус е Бог над всичко и благословен завинаги (Римляни 9:5). Мария е майката на Човека Христос Исус, заченат от Светия Дух.
В контраст с многото бащи в родословието (Матей 1), Матей я нарича тази, от която се е родил Исус. Гръцкият език използва женско относително местоимение, което не съществува в английския, но то ясно показва, че Йосиф не е бил баща на Господ Исус, нито който и да е друг мъж; това е станало чрез силата на Светия Дух (Матей 1:20). Лука 1 дава повече подробности за дейността на Светия Дух, когато „Словото стана плът“ (Йоан 1:14), но това остава голяма тайна (1 Тимотей 3:16).
Хвала на Бога за богатствата на Неговата благодат, както вече е посочено в родословието на Месията и по-нататък е изложено в Евангелията. Има толкова много за размисъл, толкова много причини да благодарим на Господ и да Го хвалим и покланяме!
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Поразително е, че Матей (1:17) обобщава това родословие в три групи от 14 поколения (3x14 = 42, или 6x7). Той го прави под ръководството на Светия Дух, защото четирима нечестиви царе не са включени, а имената на четири жени, които не би трябвало да бъдат споменавани в такива родословия, са включени. Някои от причините за това са разгледани в нашата статия. Една причина може да е била да се улесни запаметяването на текста и да се свърже 3x14 с Давид, чието еврейско име има числова стойност 14. Името Давид означава „възлюбен“. Месията Цар е бил Божият Възлюбен (Матей 3:17), и Възлюбен на Неговия истински народ тогава, сега и в бъдеще.
- В нашите английски преводи това не може да се види, но в гръцкия текст Лука поставя определителен член пред имената в родословието, освен името на Йосиф (Лука 3:23) – защото равините не са приемали имена на жени в родословие. По този начин Лука е посочил името на Мария, косвено, и след това е проследил родословието на Месията до Адам. Когато Мария е родила Месията Исус, думите на Господ за семето на жената (Битие 3:15) са започнали да се изпълняват. В крайна сметка те са се изпълнили в победата на Христос над Сатана на кръста (Колосяни 2:15), и в Неговата смърт и възкресение.
- Това е една от причините Месията да бъде Семето на жената. Първоначално Ева е мислила, че първият ѝ син Каин е това семе („Придобих човек: Яхве“ – буквалният превод на Битие 4:1), но Адам не е могъл да бъде баща на Семето (Римляни 5:12-21).
