Лука 2:7, Йоан 18:12, Йоан 20:25
Първата част на тази статия се появи в броя от октомври 2009 г., но сметнахме, че е най-добре да включим цялата статия в този брой за ваше назидание (редакторът)
В Стария Завет има две препратки към жертвено животно, което е вързано: в Битие 22:9 се казва, че Авраам е „вързал сина си Исаак“, а в Псалм 118:27 – „вържете жертвата с въжета“. Тези думи сякаш ни представят силата на божествената любов, която никога не би се отклонила от изпълнението на онова, което същата тази любов е определила. Когато Господ Исус каза: „Отче, спаси Ме от този час“, Той тогава се позова на божествената причина, която Го е довела до този час.
В гореспоменатите писания има три неща, които, човешки казано, държаха Господ Исус. Що се отнася до Неговата божествена слава, нищо не можеше да Го задържи, тъй като Той е всемогъщ, но божествената любов беше планирала път, който трябваше да бъде извървян и който щеше да завърши със смъртта на кръста.
Ограниченията на човечеството
След като остави настрана Своята слава, или се изпразни от външното проявление на Своята слава и зае мястото Си сред хората, Той прие ограниченията на човечеството, за да донесе Божията благодат, която беше дошла в този свят в Неговата личност, на такива като теб и мен. За да стане наш първосвещеник според Евреи 2:14, Той участва в това състояние, което беше наша естествена участ, но без грях, за да може да изпита всички условия, които включваше човечеството. Така че, когато се роди съвършено естествено от жена, Той беше „повит в пелени и положен в ясли“. Тези повивки показваха, че Той наистина е малко дете и трябва да бъде държан на топло и защитен, точно както всяко новородено бебе би имало нужда, но това говори много повече. Той дори тогава беше „Бог над всичко“, но беше дошъл точно там, където бяхме ние, за да ни издигне дотам, където е Той вечно.
Той се беше навел до място на зависимост и по време на Своя път в продължение на тридесет години никога не се отклони от това място. Четем за Неговата младост, че Той беше подчинен на родителите Си (Лука 2:51). На брега на Йордан в началото на Своето обществено служение Той влезе във водите на кръщението, за да заеме мястото Си с покаял се остатък от Израел, и небесата се отвориха, и гласът на Отца заяви Неговата наслада от този съвършен път от тридесет години. Воден от Духа през пустинята и в продължение на четиридесет дни изкушаван от Сатана, Той никога не се отклони от зависимостта от Бога. Той можеше да превърне камък в хляб, но ти и аз не можем. Той можеше да се хвърли от храма без никаква вреда за Себе Си, но това не би било естествено за хората. Той можеше да вземе царствата на този свят от ръката на Сатана, както много хора оттогава са се опитвали да направят, но това не беше акт на зависимост от Бога. При всяко изкушение Той използваше само това, което е достъпно за нас – Божието слово.
По време на Своя път Той ходеше по морето, заповядваше на вятъра и укротяваше вълните, изцеляваше болните, куците и слепите, но всеки чудотворен акт беше за полза на другите, никога за Себе Си. Той гладуваше, беше уморен, плачеше. Той изпитваше състрадание и скръб и в края на Своя безгрешен живот понесе болка и злоупотреби. Когато Му предложиха нещо, за да облекчи физическата болка от разпятието, Той отказа, защото божествената любов беше планирала път, който щеше да изследва дълбините, в които грехът ни беше довел. Само така силата на Божията любов можеше да се види като по-голяма от всичко, което грехът беше донесъл в този свят.
Въжетата на любовта
Преминавайки потока Кедрон от Гетсиманската градина, Господ Исус беше посрещнат от Юда и групата мъже от главните свещеници и служители с техните фенери, факли и оръжия. Той излиза, знаейки какво предстои да се случи, и им каза: „Кого търсите?“ Славата на Неговата личност се вижда както в Неговото знание за това, което предстоеше да се случи, така и в тяхното отстъпване назад и падане на земята, когато в отговор на думите им „Исус от Назарет“ Той каза: „АЗ СЪМ“. Ако Той не се беше предал, те никога нямаше да могат да Го хванат. Но отново виждаме „въжетата на любовта“, които Го водеха напред по пътя, който Неговият Отец беше планирал. Той наистина щеше да изпие тази чаша, която беше взел в съвършено послушание от Своя Отец в градината.
Исая беше пророкувал много години преди това: „Като агне Го водят на клане, и като овца пред стригачите си е безмълвен, така Той не отваря устата Си.“ Така Той им позволи да Го хванат, да Го вържат и да Го отведат. Колко ненужни бяха тези въжета: „Чашата, която Ми дава Моят Отец, няма ли да я изпия?“, беше казал Той. Той беше дошъл да изпълни волята на Своя Отец и часът беше дошъл, когато пътят, който любовта беше планирала, трябваше да достигне своя край и нищо не можеше да Го отклони от това, което този път включваше. Не въжетата Го вързаха като затворник, нито можеха да Го принудят да отиде с тях, но любовта го изискваше. „Тази заповед съм получил от Моя Отец.“
Пироните
Само Тома говори за пироните, които, човешки казано, държаха Господ Исус на кръста: „Освен ако не видя в ръцете Му отпечатъка от пироните.“ Не всички жертви на разпятие бяха всъщност приковани към кръст, някои бяха просто вързани. Но за да покажат омразата си към евреите, римляните обикновено ги приковаваха при разпятие. Така че дори в този акт Господ Исус зае мястото на „презрения и отхвърления от хората“. Отново беше засвидетелствано преди това относно страданията на Христос в Псалм 22:16: „Защото кучета Ме заобиколиха, събранието на нечестивите Ме обгради: прободоха ръцете и краката Ми.“ Също и в Захария 12:10: „и ще погледнат към Мене, Когото прободоха.“
Отдавна беше казано: „Проклет е всеки, който виси на дърво.“ Не само направиха венец от тръни, резултат от навлизането на греха в света, и го сложиха на главата Му, но и Го окачиха на дърво. Преди проклятието да може да бъде премахнато, то трябваше да бъде понесено и разпятието съвършено изпълни тези пророчески писания.
Но отново, не пироните държаха Спасителя на дървото. С подигравка главните свещеници казаха: „Нека сега слезе от кръста, и ние ще повярваме в Него“, и Той можеше толкова лесно да слезе, но божествената любов беше планирала друго. Един от злосторниците, които бяха разпънати с Него, каза: „Ако си Христос, спаси Себе Си и нас“, но това беше невъзможно:
Себе Си не можеше да спаси, потокът на любовта твърде дълбоко течеше,Себе Си в любов Той даде, за да плати дълга, който дължахме.Послушанието към волята на Отца и любовта към нас всичко изпълни.Когато Тома беше изправен пред Господа с думите: „Протегни тук пръста си и виж ръцете Ми; и протегни тук ръката си и я сложи в ребрата Ми: и не бъди невярващ, а вярващ“, той отговори и каза: „Моят Господ и Моят Бог.“ Нека чрез размишление върху тези ограничения на божествената любов, подобен отговор на обожание и привързаност да се породи в сърцата ни, заради Неговото име.
