ВЪПРОС: Стават ли хората ангели, когато умрат, и могат ли да наблюдават близките си, които все още са на земята?
ОТГОВОР: Краткият отговор е категорично: „Не!“ За да ни помогне да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме една история, която Господ Исус разказа и която е записана в Лука 16:19-31. Други пасажи от Писанието потвърждават това, което научаваме от тази история, и добавят повече подробности.
Богат човек, който живеел в лукс всеки ден, и беден просяк на име Лазар, пълен с рани, в крайна сметка умрели. Наистина, Римляни 3:23 ни казва, че всички са съгрешили и не достигат до Божията слава, а Римляни 6:23 казва, че заплатата на греха е смърт.
Когато Лазар умрял, той „бил отнесен от ангелите в Авраамовото лоно“ (NKJV), термин, който евреите използвали, за да обозначат небето. Библията няколко пъти нарича Авраам „Божи приятел“. Забележете, просякът не станал ангел; по-скоро той бил отнесен от ангелите.
Евреи 1:14 казва, че ангелите са „служебни духове, изпратени да служат на онези, които ще наследят спасението“. Ангелът е сътворено същество, но духовно същество. Когато Бог изпраща ангел на задача при хора, ангелът обикновено се появява в телесна форма, изглеждайки като човек. Библията често описва ангел, който се явява на някого, като изглеждащ като мъж или млад мъж, понякога в бели одежди. Никога не четем за ангел, който прилича на жена или изглежда като дете. Господ Исус ни казва в Матей 22:30 и Марк 12:25, че Божиите ангели на небето не се женят, така че тези могъщи сътворени духовни същества не се размножават. Въпреки че са древни същества, защото ангелите са присъствали и са се радвали, когато Бог е положил основите на земята (Йов 38:4-7), никога не намираме препратка към възраст във връзка с Божиите ангели.
Библията говори за ангели на небето, но никъде не посочва, че вярващият трябва да очаква общение с тези възвишени същества, велики по сила. Участта на християнина е „да се отдели и да бъде с Христос, което е много по-добре“ (Филипяни 1:23), и „така винаги ще бъдем с Господа“ (1 Солунци 4:17). Ще бъдем там в поклонение, падайки пред престола, пеейки за достойнството на Господ Исус като Създател и Изкупител, и като Този, Който е достоен да отприщи съд над земята.
Никъде не намираме светци в присъствието на Господа, които да гледат назад към земята, заети с хората и обстоятелствата, които са били част от предишния им живот на земята. От внимателно четене на Писанието бих повярвал, че ще бъдем наясно с нещата, които се случват, когато Господ налага съд над този виновен свят. Но тогава ще виждаме нещата от Негова гледна точка, защото старата ни, плътска природа вече няма да бъде част от нас. До грабването само нашата душа и дух са в това прекрасно състояние на блаженство с Господа, защото телата ни са в гроба или другаде. При грабването тялото ни ще бъде променено, за да бъде като сегашното славно тяло на Господа, и отново ще бъде обединено с нашата душа и дух. Нашата участ като изкупени светци е много по-висока от тази на ангелите, и нашият интерес и радост ще бъдат да гледаме прекрасното лице на нашия Спасител и Господ Исус Христос със сърца, преклонени в обожание.
Богатият човек, четем, „също умря и беше погребан“. Може да е имал много слуги през живота си, но нямаше ангели, които да му служат след смъртта му. Той беше „в мъки в Ада, копнеещ за капка вода“. Той мислеше за петимата си братя и искаше те да бъдат предупредени, за да не дойдат на това място на мъчение. Адът, мястото на мъчение за душата и духа на неспасените мъртви, не е място, където човек може да се наслаждава заедно с приятелите и близките си. Нашият Господ описа дестинацията на неспасените мъртви като място на външна тъмнина, където има плач, ридания и скърцане със зъби – няма общение в такова ужасно страдание!
Човекът, страдащ в ада, вече ще бъде в изключителни мъки в пламъка. Той ще може да си спомни какво е имал в живота си на земята и без съмнение ще си спомни всяка възможност, която е имал да бъде спасен, която е пренебрегнал или отхвърлил. Също така, той ще бъде осъзнат за тази голяма пропаст, която завинаги ще го държи там, където е – изгубен и вечно отделен от Бога. Той няма да има шанс да промени състоянието си или да се върне и да предупреди другите да не идват на това ужасно място, където е той. А адът, езерото, което гори с огън и сяра, ще бъде пълно мъчение за тялото, душата и духа завинаги и завинаги. Никой не става ангел там или нежно не наблюдава близките си обратно на земята, за да види какво правят. Той няма абсолютно никаква способност да помогне на никого тогава.
Тук на земята Бог ни кани да приемем спасението, което Неговият Син, Господ Исус Христос, е извършил за нас на кръста на Голгота. Тогава един ден скоро ще бъдем с Него завинаги. От друга страна, отхвърлянето или пренебрегването на приемането на спасението, което Бог толкова свободно ни предлага, ще доведе до вечно фаталните последици на ада завинаги. Изберете сега, защото Бог казва: „Ето, сега е благоприятно време; ето, сега е денят на спасението“! (2 Коринтяни 6:2).
