Отвъдният живот! Винаги е голям въпрос в съзнанието на мнозина и много интересна тема за изучаване. Нека видим какво ни учи Божието Слово за него.
Безсмъртието на човешкия дух
Преди да започнем, нека установим едно много важно нещо от Божието Слово: безсмъртието на човешкия дух.
Като хора знаем, че човекът е съставен от тяло, душа и дух. Но къде в Божието Слово можем да намерим доказателство за това? В Битие 2:7 имаме тяло, душа и дух, споменати в третата част на този стих. Господ Бог създаде човека; тоест, формирането на тялото. Думата „създаване“ на иврит се използва както за грънчаря, така и за грънчарския съд. В Еремия 18 на Еремия е казано да слезе в къщата на грънчаря и да го види как прави съд от глина.
Така откриваме, че думата, използвана за „форма“ в Стария Завет, е също така думата, използвана за „грънчари“. Точно както грънчарят взема глината и пръстите му я оформят и моделират в съда, който е имал предвид, така и Господ Бог, създателят грънчар, направи, когато Той формира тялото на човека от пръстта на земята. Там, в същия стих, намираме и това, което говори за духа, „Той вдъхна в ноздрите му жизнено дихание.“ И човекът стана „жива душа.“ Така можем да видим как са били създадени тялото, душата и духът на човека. Има и други стихове, които ни показват този факт: вижте Исая 42:5, Йов 32:8 и Йов 33:4.
Имаше случай в живота на Господ Исус, когато садукеите дойдоха да Го изпитат относно въпроса за възкресението. Той им отговори: „Вие грешите, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. Не сте ли чели…“ Тогава Господ Исус цитира от Изход 3 Божиите думи към Моисей,
„Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков.“ (Изход 3)
Въпреки че тези трима патриарси отдавна бяха мъртви, Бог не каза, „Аз бях Богът на Авраам, Исаак и Яков.“ Ако се обърнем към 1 Солунци 5:23,
А Сам Бог на мира да ви освети напълно; и целият ви дух, и душа, и тяло да се запазят без недостатък при пришествието на нашия Господ Исус Христос. (1 Солунци 5:23)
можем да установим и от Новия Завет, че човекът е тяло, душа и дух. Също така е прекрасно да видим, че тези три неща са верни и за вечния Син на Бога, който стана съвършеният човек, Господ Исус. Що се отнася до Неговото тяло, четем, че Йосиф от Ариматея и Никодим поискаха тялото на Господ Исус, за да Го погребат. (Йоан 19:38-42). В Деяния 2 и Псалми 16 е казано за Господа,
няма да оставиш душата ми в Хадес, нито ще позволиш на Твоя Свети да види тление. (Деяния 2, Псалми 16)
Относно духа на нашия Господ, четем, че Той каза,
Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. (Лука 23:46)
От това можем да заключим, че когато настъпи смъртта, душата и духът се отделят от тялото. Определението на Писанието за смъртта в Яков 5 е, че тялото без духа е мъртво.
Шеол? Хадес?
Ако сравним Псалми 16, написани на иврит, с Деяния 2, написани на гръцки, намираме една и съща дума, използвана и в двете. В обръщението на Петър в Деяния 2, думата „хадес“ (преведена като „ад“) цитира думата „шеол“ от Псалми 16. Тези две думи са абсолютно еднакви и означават едно и също нещо. Понякога думата шеол е неправилно преведена като „гроб“ в превода на крал Джеймс, вместо „ад“ или „хадес.“
Първият път, когато тази дума е спомената в Писанието, е в Битие 37. Яков каза,
Ще сляза в Шеол. (Битие 37:35)
Ще ви бъде интересно да научите, че Шеол е споменат в Стария Завет 65 пъти.
В Новия Завет е споменат само 10 пъти и тези 10 пъти са интересни. Четири от тях са в евангелията, изречени от самия Господ Исус. Два са споменати в книгата Деяния 2, а останалите четири се намират в книгата Откровение. Нито веднъж Хадес не е споменат в посланията на Новия Завет. Чудите ли се защо?
Защо Хадес е споменат толкова много пъти в Стария Завет? Защо е споменат от устните на Господ Исус преди да бъде основана църквата, но нито веднъж в посланията? Защо се появява отново в книгата Откровение, където намираме последното споменаване на Хадес в глава 20 (когато смъртта и Хадес предават своите мъртви).
Нека сега се опитаме да отговорим на някои от тези въпроси.
Какво е Хадес? Кой е в Хадес?
Вярвам, че Хадес или Шеол е бил за старозаветните хора невидимият, непознат свят; мястото за отпътувалите души на онези, които са умрели, независимо дали са добри или зли. Или, както го описва г-н Дарби,
„много неясно _изражение, използвано като цяло за обозначаване на временното състояние на отпътувалите духове, невидимия или невидим свят на духовете.“ Самият Господ Исус ни дава повече светлина относно вида място, което е Хадес. Той ни разкрива, че Хадес е разделен на две части (Лука 16:19-31): място на мъчения (ад) за невярващите от всяка диспенсация и място на покой и утеха (Авраамовото лоно) за вярващите от Стария Завет. Двете части са разделени от голяма и фиксирана пропаст; никой от едната част не може да премине в другата.
Защо не четем за Хадес в посланията на Новия Завет?
Вярвам, че самият Господ Исус ни разкри, че благословената част на Хадес, мястото на покой и утеха или Авраамовото лоно, сега се нарича, в резултат на това, че Неговият дух отиде там след Неговата смърт, Рай (градина на насладата)!
Има само три случая когато думата Рай е използвана в Новия Завет. Първият е в Лука 23:43, когато Господ каза на крадеца,
днес ще бъдеш с мен в рая. (Лука 23:43)
Следващото споменаване на рая е във 2 Коринтяни 12, където Павел говори за това, че е бил отведен в рая. Третото споменаване, в Откровение 2, е обещанието към победителите, намерено в писмото до събранието в Ефес. От Псалми 16, Деяния 2 и Лука 23 можем да заключим, че благословената страна на Хадес, която евреите наричаха Авраамовото лоно, стана рай, когато Господ Исус влезе в него за трите дни, през които Неговото благословено тяло беше в гроба.
Грабването
И така, какво ще се случи, когато Господ Исус дойде за Своите светии (грабването).
Нека погледнем 1 Солунци 4:15-18, където четем за онези, които са живи и остават. Без значение кога Господ се връща за Своите, ще има група вярващи, които са живи и остават. Забележете, че апостол Павел се постави сред тях, тъй като очакваше Господ да дойде през живота му. Ако това беше вярно в неговия ден, колко по-близо е изпълнението на тази истина след повече от 2000 години!
След това четем за онези, които спят. Забележете, че никога не четем (след смъртта и възкресението на Господ Исус), че християнин е умрял. Християните не умират – те заспиват. Смъртта е загубила силата си, защото Господ я победи,
и смъртта чрез умиране уби.
Самият Господ (виж Йоан 14) ще дойде с вик.
Тройният вик
Сега нека разгледаме внимателно този троен вик:
Вик, глас на архангел и Божия тръба. Какъв е този вик?
Това е авторитетен вик, защото идва от Него; точно както в Йоан 11 Господ с власт извика,
Лазаре, излез. (Йоан 11:43)
Със същата сила и власт Той ще извика при Своето завръщане. Чудя се какво ще каже?
Това е авторитетен вик! Това е събуждащ вик и е събиращ вик, и ще има отговор от духа на спящите светии в рая. Те ще слязат до телата си, които ще бъдат променени, и ние, които сме още живи, също ще бъдем променени и заедно ще бъдем грабнати във въздуха с Него.
Ами гласът на архангела?
Може би той ще възкреси еврейските светии от Стария Завет. Вярвам така поради тясната връзка, която архангел Михаил има с еврейския народ. Когато Сатана спореше за тялото на Моисей, Михаил беше този, който защити тялото му. В Даниил 10 четем,
Михаил, твоят княз (Даниил 10:21)
във връзка с Израел, а в глава 12,
по онова време Михаил, великият княз, който стои за децата на твоя народ (децата на Израел). (Даниил 12:1)
Божията тръба
Ако тогава викът е за църквата, а гласът на архангела за Израел, може би Божията тръба ще възкреси всеки друг вярващ, лежащ в гроба, който не е част от децата на Израел, чак до Авел.
Ще бъдем грабнати заедно… за да посрещнем Господа във въздуха: и така винаги ще бъдем с Господа. Затова утешавайте се един друг с тези думи. (1 Солунци 4:17-18)
