ВЪПРОС: В Марк 10:21 Господ казва ли, че християните не трябва да притежават нищо?
ОТГОВОР: Отговорът е „Не“ – но нека разгледаме това малко по-подробно.
Божието Слово, Библията, е едно цяло. Никой пасаж никога не противоречи на друг и Писанието винаги трябва да се чете в контекст. Петър посочи това във 2 Петрово 1:20-21: „Като знаете това преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е от частно тълкуване; защото никога пророчество не е идвало по човешка воля, но свети човеци от Бога са говорили, движени от Светия Дух“ (NKJV). Враговете на Божието Слово често се опитват да привлекат вниманието към това, което наричат противоречия в Библията, но по този начин те излагат своето невежество относно Писанието и неговите принципи.
Марк 10:21 е част от разказа за човек, който дошъл при Исус, питайки какво трябва да направи, за да наследи вечен живот (ст. 17-22). От паралелните разкази в Матей 19:16-30 и Лука 18:18-30 научаваме, че той е бил млад владетел. Той се обърнал към Исус като „Добър Учителю“, а Исус веднага отговорил, че само Бог е добър. Той продължил да го насочва към заповедите, споменавайки някои, които се отнасяли до отношението на човека към ближния му. Младият човек отговорил, че е спазвал всички тези от младостта си. От чисто човешка гледна точка той бил възхитителен човек и четем, че „Исус, като го погледна, го възлюби“.
Римляни 6:23 ни казва че „дарът Божий е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ Той не се получава по наследство, нито може да бъде осигурен чрез нашите дела, за да не се хвалим (Ефесяни 2:8-9). Исус казал на този млад владетел, че му липсва едно нещо. Какво беше това едно нещо? Първата заповед беше: „Да нямаш други богове освен Мен“ (Изход 20:3). Тук беше сърцевината на проблема на човека. Той обичаше богатството си повече, отколкото обичаше Бога. Исус е Бог. Той продължил да казва на този човек: „Иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела, вземи кръста и Ме следвай.“
Младият човек „се натъжи от тази дума и си отиде наскърбен, защото имаше много имоти.“ Нещата – тези притежания – означаваха повече за него, отколкото Бог, и той избра своите притежания, а не Исус. Той не желаеше да се отърве от тях и да даде приходите на бедните, не желаеше да вземе кръста – инструментът на най-ниския вид смърт в онези дни – и просто да следва Исус, посвещавайки се на Него. Господ посочи болното място, или същността на въпроса, като каза на учениците Си: „Колко трудно е за тези, които имат богатство, да влязат в Божието царство!“
Този разказ не е даден за да учи, че християнинът не трябва да притежава нищо. По-скоро той подчертава невъзможността да станеш християнин, ако оставим нещо да стои между нас и Бога, или между нас и Господ Исус.
Трябва да имаме предвид, че този богат млад владетел е бил евреин. Бог беше обещал на израелския народ много земни благословения, „ако прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог, за да пазиш внимателно всички Негови заповеди, които ти заповядвам днес“ (Второзаконие 28:1). Забележете, „всички Негови заповеди.“ Писанието ясно показва, че никое просто човешко същество никога не е спазвало всички Божии заповеди; и никъде Бог не обещава вечен живот като награда за добри дела или за спазване на Неговите заповеди.
Основният въпрос в този разказ е „Как се получава вечен живот?“ Не е дали християнинът трябва или не трябва да притежава нищо. Всъщност, през цялото Писание Бог признава това, което наричаме „имотни права“, правото да имаш притежания. Но когато четем Божието Слово внимателно, откриваме, че ние, които сме християни, сме настойници или управители на всичко, което Бог ни поверява. Един ден ще трябва да дадем сметка как сме изпълнили нашето настойничество пред Този, Който ни го е поверил.
