Действието се развива в Йерусалим преди около 2600 години. Халдейската армия е разположена извън градските стени. Пророк Йеремия върви из града, предсказвайки предстоящото му падане и насърчавайки цар Седекия, служителите и народа да се предадат. Имаше признаци на глад, страх и болести. Краят беше близо, но управляващата класа все още не се беше примирила с тази нова реалност. Те все още бяха по-загрижени да се чувстват контролиращи, отколкото да се подчинят на Божия глас чрез Йеремия. „Тогава служителите казаха на царя: „Този човек трябва да бъде убит. Той обезсърчава войниците, които са останали в града, както и целия народ, с нещата, които им казва. Този човек не търси доброто на тези хора, а тяхната гибел“ (Йеремия 38:4). В онези напрегнати дни, водещи до падането на Йерусалим, един африкански роб на име Евед-Мелех служи в царския дворец на града. Малко преди тези халдейци да нахлуят, Всемогъщият Господ изпрати специално послание до този езичник от работническата класа: „Аз ще те спася; няма да паднеш от меч, но ще избягаш с живота си“ (Йеремия 39:18). Какво правеше Евед-Мелех различен от останалите в Йерусалим?
Състрадателен човек с широка визия
Еврейската дума евед означава „слуга“, а мелех означава „цар“. Този етиопски евнух е споменат шест пъти в Писанието; всичко, което знаем за него, се намира в Йеремия 38-39. Когато е споменат за първи път, ни е казано, че току-що е чул, че царските служители „бяха хвърлили Йеремия в ямата“ (38:7). Като се има предвид непопулярното послание на Йеремия и кризата в Йерусалим, е съвсем разумно ръководството да е искало да го заглуши. Защо Евед-Мелех би искал да се намеси? Със сигурност случилото се с Йеремия не беше негова отговорност.
Когато наистина не искаме да направим нещо, много добри причини ни идват наум, за да оправдаем пасивността си. Не е ли работа на Господа да защитава Своите слуги? Може би Господ шлифова характера на Йеремия чрез страдание. Той трябва да умре някой ден, защо не тази седмица? В крайна сметка никой не е незаменим в Господното дело. Но Евед-Мелех беше развил състрадателно сърце, което не му позволяваше да остане безразличен.
Колко лесно е да се погълнем от безкрайната заетост на нашия малък свят: моето учене, моето семейство, моят дом, моята работа, моята местна църква, моят комфорт, моето бъдеще. Ако искаме да бъдем полезни на Господа в по-широка сфера, трябва също така да развием състрадателно сърце, сърце, което ще ни подтиква да чуваме, да виждаме и да чувстваме отвъд обичайните си отговорности.
Морален човек в хармония с Бога
Ямата беше дълбока. Йеремия трудно се движеше и намираше покой, заседнал в хлъзгавата кал. Беше влажен, уморен и гладен. Какво трябва да правят пророците при такива обстоятелства? Чувствали ли сте се някога отчаяно безпомощни? В Плачът на Йеремия той описва с поетичен език тази или много подобна критична ситуация:
Призовах Твоето име, Господи, от дълбините на ямата... Ти се приближи, когато Те призовах, и каза: „Не се страхувай“ (Плачът на Йеремия 3:55,57).
След такава нежна близост, Господ се зае да избави Своя слуга.
Ако Той позволи на Петър да ходи по вода, Той можеше да позволи на Йеремия да ходи по мека кал. Ако Илия беше издигнат във въздуха, Господ можеше да издигне Йеремия от ямата. Но както е доста често, Господ предпочете да действа чрез желаещи човешки агенти. Кой в Йерусалим все още беше чувствителен към Неговия глас? Кого можеше да използва Господ?
Седекия, цар на Юда, можеше да бъде идеалният съд на Бога. Той беше на 32 години и беше цар от 12 години. Той беше в привилегировано положение, където можеше да върши неща. Но той беше морално слаб. Неговото чувство за добро и лошо беше замъглено от години на политически компромиси. За него беше изгодно да поддържа служителите си щастливи (38:4-5).
В християнското ръководство може да станем по-добри в разпознаването на настроението на нашите приятели и събрание, отколкото в разпознаването на ума на Христос. Нямаше ли никой в хармония с Бога, никой, който да се опитва да слуша? Евед-Мелех беше слушал Йеремия и имаше ясни морални убеждения. Той прецени като „зло“ това, което беше направено на Йеремия, и подготви сърцето си да направи нещо по въпроса.
Какво правим, когато усетим, че нещо не е наред? Лесно можем да отвърнем очи. Склонни сме да се оплакваме: „Някой трябва да направи нещо по въпроса.“ Тогава започваме да мислим: „Може би не е толкова лошо.“ Моралната зрялост е плод на редовно упражнение (Евреи 5:14). Дори днес Господ търси благочестиви мъже и жени, които да поправят грешките. Може ли Господ да ни използва?
Смел човек, който наруши мълчанието
Евед-Мелех напусна двореца, намери царя и каза: „Господарю мой, царю, тези мъже постъпиха нечестиво във всичко, което направиха на пророк Йеремия“ (38:8-9). Това са смели думи от слуга към господаря си. Царете обикновено не обичат да бъдат поправяни, особено по морални въпроси, и особено от слуга. И все пак дълбоко в себе си Седекия знаеше, че Евед-Мелех е прав. Той незабавно осигури на Евед-Мелех 30 мъже, за да „извадят пророк Йеремия от ямата, преди да умре“ (38:10).
Може би е имало и други в Йерусалим, които са били обезпокоени от това, което е било направено на Йеремия, но те са избрали да мълчат. Когато изразяваме загриженост, ние се замесваме в проблема. Може би ще получим същото отношение като този, когото защитаваме. Нашата лоялност към популярната кауза може да бъде поставена под въпрос. Изисква се смелост, за да се наруши мълчанието. Изисква се убеждение, за да се изправиш срещу течението. Може би сме забелязали нещо, което се нуждае от поправка: светскост, промъкваща се в дома ни; морално неправилна процедура, която става нормална в нашия бизнес; практика, която противоречи на Писанието, която се приема в нашето християнско общение. Забележете, че Евед-Мелех не започна морална революция, за да отстрани царя или неговите служители. Той използва правилни канали. Той беше инструмент за промяна на мнението на царя по въпроса. Той спокойно обясни, преди да действа. Много добри, морални и благородни каузи са били сериозно увредени от лоши процедури. Ние сме призовани да вършим Божието дело, но по Божия начин.
Последователен човек, който си вършеше работата
Нуждаем се от отворени очи и внимателни уши, за да забележим проблем, състрадателно сърце, за да се идентифицираме с него, и смелост, за да го подчертаем. И все пак Евед-Мелех не се задоволи само с идеи, думи и споразумения. Той взе няколко мъже, парцали и въже, „и го изтеглиха... и го извадиха от ямата“ (38:11-13). Той си изцапа ръцете и си свърши работата.
Когато Господ вложи горяща загриженост в сърцето ни, Той иска да действаме по някакъв начин. Да мислим и да говорим не е достатъчно. Ако Господ ни даде загриженост за духовното състояние на приятел или роднина, бремето само ще се увеличи, когато започнем да действаме. Молете се. Изпратете имейл или картичка. Изпратете CD или книга. Поканете го/я на християнско събитие. Активно търсете възможности.
Господ позволи на Своите ученици да видят нуждите на жетварското поле, а след това ги помоли да се молят: „Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на Своето жетварско поле.“ Малко по-късно Исус изпрати дванадесетте да направят нещо на това жетварско поле (Матей 9:35-10:16). В Евед-Мелех виждаме щастливо съгласие между сърце и ръце, между загриженост и практическо участие, между думи и действия.
Спокоен човек, който избра да се довери на Бога
След като Йеремия беше изваден от ямата, вниманието отново се съсредоточи върху кризата – предстоящото нашествие. Цар Седекия и Евед-Мелех се страхуваха от бруталната армия, разположена около градските стени. Може би Евед-Мелех също се страхуваше от това, което царските служители биха могли да му направят в отмъщение за помощта на Йеремия. Цар Седекия повика Йеремия насаме и поиска послание от Господа. Посланието на Йеремия не се беше променило: „Ако се предадеш на офицерите на вавилонския цар, животът ти ще бъде пощаден и този град няма да бъде изгорен“ (38:17). Докато Седекия обмисляше възможността да се подчини, той беше парализиран от страх.
От кого се страхуваше? „Страхувам се от юдеите, които са преминали към вавилонците“ (38:19). Защо се страхуваше от тях? Защото Седекия и неговите служители се отнасяха зле с тези, които се опитваха да се предадат. Наричаха ги дезертьори и предатели. Арестуваха ги и ги биеха (37:13-15). Седекия знаеше, че е в трудно положение: за да се предаде на вавилонците, той щеше да трябва да направи това, което преди това беше осъдил. Намирали ли сме се някога в подобна ситуация? Успяхме ли да разпознаем и признаем, че сме действали погрешно? Публичните грешки изискват публично изповядване.
Йерусалим падна. Вавилонците подпалиха града. Децата на Седекия бяха убити. Той беше окован, очите му извадени, умря бавно в изгнание. Седекия плати висока цена за съпротивата срещу Божието ръководство. Тук можем да видим ярка картина на тъжните последици от липсата на смирение в ръководството, било то у дома или в църквата.
Без готовност да слушаме Неговия глас и да коригираме поведението си, ще загубим „очите си“ – способността си да възприемаме бъдещо ръководство. Ще останем оковани – ограничени от нездравословни модели и традиции. Ще спрем да вдъхновяваме децата си – ще загубим следващото поколение. Ще причиним болка на другите. В крайна сметка ще умрем – но далеч от мястото, където Господ е възнамерявал да бъдем.
А какво стана с Евед-Мелех? Той беше в мир.
Ще те спася в онзи ден, заявява Господ; няма да бъдеш предаден на тези, от които се страхуваш. Ще те спася... защото ми се довери (Йеремия 39:17-18).
Свободен и благословен с радостта и лекотата на сърцето, които идват чрез послушанието, Евед-Мелех спокойно се върна в неизвестност.
А ти?
Може да не сте на ръководна позиция. Нито пък Евед-Мелех. Може би сте избрали да се задоволите с пасивен християнски живот поради вашата националност, вашата раса, липсата на физическа мъжественост, вашата възраст или вашето социално положение. Евед-Мелех е бил в неизгодно положение по много начини, но днес, повече от две и половина хилядолетия след смъртта му, неговите действия все още ни вдъхновяват! В ръцете на Всемогъщия Бог, вие и аз също можем да направим разлика.
