„Яков вдигна очи и погледна; и ето, Исав идваше, и с него четиристотин мъже.“ (Битие 33:1) Такъв е животът. Той е изпълнен с рязко разнообразни преживявания. Сега Ангелът; после идването на Исав. Сега четиридесет дни на върха на Синай с Бога; после златното теле. Сега Планината на Преображението; после горчивият кръст. Сега Патмос, с неговите видения; после студената сива скала и обикновените неща на пленничеството и самотата.
И все пак, колко благодарни трябва да бъдем, че е така! Животът можеше да е пълен с Исавовци, а не с Яковци; пълен с Гетсимански градини, а не с проблясъци в Небето; пълен със сиви обикновени неща, а не с възторжени видения. Светлите дни от живота ни надвишават тъмните. Има повече сладки, отколкото горчиви; повече усмивки, отколкото сълзи; повече милости, отколкото нещастия.
Колко често откриваме, че голямо благословение като това, което дойде при Яков при бродовете на Явок, е изпратено, за да ни подготви за голямо изпитание. Бог ни предварва и ни подготвя с благословенията на Своята доброта.
Той ни извежда на Хълма на трудността; в Красивата къща: където спим в Стаята на мира, която гледа към изгрева на слънцето. Не за да останем там – а за да бъдем отпочинали, екипирани и подготвени да посрещнем Аполион в Долината; и да преминем невредими през Сянката на смъртта и Панаира на суетата.
Не се изненадвайте и не се обезсърчавайте, ако време на огнено изпитание последва период на необичайно благословение; всъщност, може по-скоро да се изненадате, ако не последва. Но когато дойде, не забравяйте да направите това, което Яков не направи, и да черпите обилно от всички онези източници на сила и утеха, които са били натрупани през предишните дни на ясно сияние и мир. Има два начина за посрещане на проблемите: единият е пътят на плътта; другият – на Духа.
