Обичайното безразборно осъждане на промяната е голяма грешка. Наистина, някои промени са към по-лошо; но има промяна от правилния и необходим вид, която е белег на истинския вярващ.
От студената тъмна зима времето се променя към светла, свежа пролет и топло лято: от гниещото семе в земята изниква издънка, променяща се в пъпка и красиво цвете: от тази дълбока мина се изважда груб камък; в ръката на човека той се променя, докато блясъкът и сиянието му не го обявят за скъпоценен диамант. Нима вярващият не трябва да познава промяна?
Изведен от тъмнина към светлина, от смърт към живот; извлечен от греха и силата на Сатана, и благословен в Христос Исус чрез Неговата кръв: нима той не трябва също да бъде променян от слава в слава чрез Духа, който е получил?
Защо трябва да се държим толкова упорито за себе си? Защо този разговор: „Аз съм си аз и не мога да бъда различен? Не вярвам в промяната!“ Нима себе си трябва да бъде толкова възхищаван?
Нима няма да има големи промени с нас? Да, наистина! и такива промени ще настъпят бързо, докато се възхищаваме на моралната слава на нашия Господ Исус Христос вместо на себе си; докато в свобода на мисълта гледаме на „славата на Господа“, ние ще бъдем силно променени:
„преобразени (метаморфозирани) според същия образ от слава в слава“ (2 Коринтяни 3:18, Н.П.). Сега няма завеса, която да покрива славата. Няма нужда от „огледало“. Славата сияе в лицето на Исус. Само Той не познава промяна. Той е съвършен. Той винаги е същият. Благословено да бъде Неговото Име.
