Следващият текст е написан от Чарлз Стъд (1860 - 1931), британски мисионер, който е служил на Господа в Китай, Индия и Африка. Мислите трябва да се възприемат с известна предпазливост и с малко хумор. Въпреки това, Бог може да ги използва, за да докосне сърцата ни:
Но ето и други стъпки – скандални: те могат да принадлежат само на един човек – този най-велик от християнските парадокси–малкият гигант Павел – чиято глава беше голяма колкото тялото му, а сърцето му по-голямо от двете.
Някога той мислеше и третираше всеки християнин като комбинация от мошеник и глупак. После сам стана такъв. Наричаха го „глупак“, защото делата му бяха толкова далеч от диктата на човешкия разум, и „луд“ заради неговата безотговорна пламенна ревност за Христос и хората.
Първокласен учен, но такъв, който знаеше как да използва правилно науката; защото я остави настрана, обявявайки мъдростта на хората за глупост, и реши да не знае нищо друго освен Исус Христос и Него разпнат. Резултатът – той накара света да се преобърне.
Животът му беше вечен хазарт за Бога. Ежедневно той се изправяше пред смъртта за Христос. Отново и отново той стоеше безстрашен пред тълпи, жадуващи за кръвта му. Той стоеше пред царе и управители и „не трепна“. Той дори не се смути пред Нерон, този вицепрезидент на ада. Страданията му бяха ужасяващи; прочетете ги.
Той вървеше по стъпките на своя Учител и така получи – Бог винаги е справедлив в Своите благоволения – същия великолепен комплимент, който получи и Исус. „Всички го изоставиха.“ Така че и в онези дни е имало шоколадови християни.
Всеки, който е изоставил Павел, трябва да е бил направен от шоколад. Без съмнение „шоколадите“ са се оправдавали, както правят и днес. „Кой би могъл да търпи такъв фанатичен, пламенен глупак? Такъв безкомпромисен характер? Никой не би могъл да работи с него, нито той с тях!“ (Каква лъжа! Исус го направи и те се разбираха добре.)
Безтактен ентусиаст, който смяташе за своя работа да казва на всеки човек неподправената истина, независимо от последствията. Той спечели своята степен лесно и без никакъв стимул. Първокласна, също – тази на брадвата на палача – следващата най-добра след тази на кръста.
И така историята продължава. Където и да отидете в Писанията или историята, ще откриете, че хората, които наистина познаваха Бога, а не просто казваха, че го правят, неизменно бяха образци на смелост; дръзки отчаяни за Исус; комарджии за Бога.
„Глупаци и луди“, викат светът и шоколадите. „Да, заради Христос“, добавят ангелите!Благородно те се бориха да спечелят наградата, Изкачвайки стръмните възвишения на небето, През опасност, труд и болка. О, Боже, на нас нека бъде дадена благодат, Да следваме по техните стъпки.Ч.Т.С.
