Вечна сигурност
Кой е онзи, който осъжда? Христос е, Който умря, а още и възкръсна, Който е отдясно на Бога, Който и ходатайства за нас. — Римляни 8:34 НКЖВ
Два проблема и тяхното решение
В първите осем глави на Посланието до Римляните , Павел отделя много време, за да пише за двата големи проблема, които всеки човек има от момента на раждането си:
Проблемът с неговите грехове – неговите лоши дела.
- Проблемът с греха като зъл принцип в него – плътта.
- Бог – в Господ Исус и Неговото дело на кръста – има решението на двата проблема. Който вярва в Него, получава прошка на греховете и е оправдан, или обявен за праведен. В същото време неговата греховна природа е била съдебно осъдена на кръста. Вярващият е бил освободен от греха си и сега може да живее за Бога чрез Светия Дух.
Четири въпроса
В Римляни 8:31-39 доктриналната част на това послание завършва с поредица от въпроси „Кой“:
Кой е против нас? Има врагове, които са против нас. И все пак като вярващи трябва да знаем, че тези врагове не могат да ни отделят от Бога, защото Той е за нас. Той демонстрира това, когато даде Своя собствен Син (стихове 31-32). Това е твърда основа, на която почива вярата.
- Кой ще повдигне обвинение срещу нас? Дяволът прави това, но то не трябва да ни смущава. Съдията заявява, че не намира вина в нас. Той ни оправдава и това заглушава всяко обвинение срещу нас (стихове 33-34).
- Кой е онзи, който осъжда? Хората може да са против нас и Дяволът може да ни обвинява. Само Съдията би могъл да ни осъди. Но всички, които са „в Христос“, няма да бъдат осъдени, защото праведният Съдия никога няма да произнесе такава присъда. Бог не наказва два пъти. Нашият Спасител понесе нашето наказание на кръста. Нашата сигурност е в Христос, в това, което Той е направил и все още прави (стих 34).
- Кой ще ни отдели от Христовата любов? Никакво състояние и никой човек никога няма да може да направи това (стихове 35-39).
- Без осъждане Нека сега се обърнем към третия въпрос и да разгледаме отговора малко по-отблизо. Въпросът е: Кой е онзи, който осъжда?
Сякаш стоим пред съд и някой отправя обвинение. Не можем да спрем това да се случи. Никой обвинител не може едновременно да произнесе присъдата. Само съдията може да направи това, и в нашия случай Той заявява: „И така, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (стих 1). Ако божественият, праведен Съдия произнесе тази присъда, никой не може да я оспори. Не може да се обжалва това решение. То е окончателно. Без осъждане! Без проклятие!
Божествено обяснение
Обяснението защо няма да бъдем осъдени се състои от четири важни декларации. Те показват сигурността на нашето спасение.
Христос е умрял.
- Христос е възкресен.
- Христос е отдясно на Бога.
- Христос ходатайства за нас.
- Отговорът прилича на четири удара с чук, с които Бог, така да се каже, забива четири пирона в стена, които никой няма да може да извади отново. Всеки удар с чук включва думата „Христос“. Този, който е възвишен отдясно на Бога, е решил проблема. Въпреки престъплението на Адам, чрез което „осъждението дойде върху всички хора“ (5:18), праведната присъда за вярващия е без осъждане! Съдията стои на наша страна. Присъдата вече е произнесена. Не трябва да се страхуваме.
Този могъщ факт на спасението е напълно сигурен в Христос! В Него имаме:
Сигурната основа: Христос е умрял. Това е било необходимо, за да изкупи нашите грехове и да осъди греха. Праведният е умрял „за неправедните“ (1 Петър 3:18). Христос е бил „предаден заради нашите престъпления“ (Римляни 4:25). Той е бил направен „грях за нас“ (2 Коринтяни 5:21). Тъй като Бог е съдил греха върху Христос, няма повече осъждане за нас. Справедливият Бог не съди едно и също нещо два пъти. Кръстът на Голгота е основата на нашето спасение. В същото време той е доказателство за божествената любов. Там Господ доказа Своята любов към нас. Той обичаше Своите, които бяха в света, до края, или докрай (Йоан 13:1). Бог също така е демонстрирал Своята любов към нас (Римляни 5:8).
Сигурното доказателство: Христос е възкресен. Възкресението на Господ Исус е един от съществените моменти на евангелието (1 Коринтяни 15:4). То е основно. В Римляни 4:25 четем, че Господ Исус „беше предаден заради нашите престъпления, и беше възкресен заради нашето оправдание.” Няма оправдание без възкресение. Смъртта и възкресението на Господ Исус са неразривно свързани. Възкресението е потвърждение и гаранция, че Бог е приел делото на Своя Син. Бог е поставил Своя печат върху това, като Го е възкресил от мъртвите. В същото време възкресението ни показва, че ние сме на страната на Победителя от Голгота (1 Коринтяни 15:57). Гледката към Възкръсналия ни дава сила.
Сигурна позиция: Нашата позиция е „в Христос“, и този Христос сега е отдясно на Бога. Евангелията, Деянията и Посланията говорят за това. Той е умрял и е възкресен отново, и сега седи като Син Човешки отдясно на Бога. Бог вижда изкупените в Него – в Христос ние стоим пред Бога. Въпреки че тази мисъл всъщност надхвърля учението на Римляни, ние я виждаме посочена тук, за да ни покаже колко напълно сигурна е нашата позиция. С цялото си уважение казваме: „Христос би трябвало да напусне мястото Си отдясно на Бога, за да може някой успешно да ни осъди.“ Това е невъзможно, защото Той е седнал отдясно на Бога „завинаги“ (Евреи 10:12). Следователно нашата позиция е напълно сигурна. Няма вече никакво осъждане и никога не може да има никакво осъждане! Не само това, но фактът, че Той вече е там, гарантира, че и ние един ден ще бъдем там, където е Той (Йоан 14:3). Нашата сигурност е свързана с нашата сигурна надежда!
Абсолютна сигурност: Христос ходатайства за нас. В Римляни 8:26 Павел пише, че Светият Дух помага в нашите слабости. Христос ни помага там, където е сега. Много често сме твърде малко наясно с този факт и неговите последици. Въпреки това, Той прави това и го прави постоянно, дори когато не мислим за това. Това е вярно и когато Дяволът иска да смути умовете ни относно нашето вечно спасение. Христос ни обича твърде много, за да не се намеси, за да ни помогне. Той работи с намерението да се радваме на сигурността на нашето спасение. Захария 3 е илюстрация на това служение на Господа. Там четем, че първосвещеникът Исус, облечен в мръсни дрехи, стоеше пред Господа. Сатана е там, за да го обвини. И все пак обвинението не постига нищо; Бог не го приема. Господ взема мръсните дрехи на Исус и го уверява, че неговото беззаконие е отнето от него. Вместо това, той трябва да бъде облечен в богати одежди, или празнични дрехи (Захария 3:1-5).
Божествена любов
В края на своето изложение Павел ни напомни за божествената любов. Той зададе въпроса: „Кой ще ни отдели от Христовата любов?“ (Римляни 8:35). Както вече споменахме, нищо и никой не е „в състояние да ни отдели от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (стих 39). Това е невъзможно!
В четирите точки, които разгледахме, виждаме солидно доказателство за божествената любов към нас. Христос ни обичаше, когато вървеше по трудния път към Голгота. Неговата любов не се променя; Той все още ни обича. Бог ни е обичал и е дал Своя Син за нас. Той ни е оправдал в Христос. Може ли да има някакво съмнение относно Божията любов? Не! С невестата в Песен на песните можем щастливо да кажем: „Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой“ (Песен на Соломон 6:3). „Моят възлюбен е мой, и аз съм негова“ (Песен на Соломон 2:16).
Римляни 8 започва с твърдението, че Бог ни вижда „в Христос“ и сега няма осъждане. В края се потвърждава, че Бог в Христос е за нас. Той е направил всичко, което е било или някога ще бъде необходимо. Бог е дал Своя Син, спасил ни е и ни е освободил. Той ни е обичал и все още ни обича. Наистина, Бог е за нас. Може ли да има някакво съмнение, че сме вечно в безопасност и сигурност?
В обобщение
Не можем да попречим на Дявола да се опитва да ни направи несигурни, но можем много добре да му попречим да ни накара да поставим под въпрос нашата вечна сигурност. Просто трябва да гледаме в правилната посока. Гледането на себе си – какво вярваме, мислим или чувстваме – или на хората и техните прозрения няма да помогне. Погледът ни трябва да бъде насочен към кръста и към Възкръсналия. Трябва да се съсредоточим върху Човека отдясно на Бога. Това премахва всяко наше съмнение. Христос е завършил всичко. Той ни обича и Бог ни обича. Това ни дава вечна сигурност и радост.
