"И градът няма нужда от слънце, нито от луна, за да го осветяват, защото Божията слава го осветява и Агнецът е неговото светило!" (Откровение 21:23) "Там няма да има нощ!" (Откровение 21:25) Душо моя! Нощ ли е с теб тук? Изморен ли си от тези полунощни мятания върху бурното житейско море? Успокой се! Денят настъпва! Скоро ще се яви твоят Господ! "Излизането Му е приготвено като утрото." Това славно явяване ще разпръсне всеки облак и ще въведе вечен пладне, което не познава здрач. "Слънцето никога няма да залезе; луната няма да изчезне. Защото Господ ще бъде твоята вечна светлина. Дните ти на скръб ще свършат!" Вечна светлина! Чудна тайна на свят без нощ! – славата на присъстващия Бог! – вечната светлина на Троицата, която угасва сиянието на всички сътворени небесни тела – измествайки всички материални светила!
"Душата ми чака Господа – повече от онези, които чакат утрото!" Пристанището наближава – звезда след звезда угасва в по-славна светлина! Всяко преминаване през тези тъмни вълни те приближава до вечния бряг! Няма ли тогава смирено и търпеливо да понесеш "плач през нощта", в очакване на вечната радост, която идва сутрин?
Странни реалности! Свят без нощ! Небе без слънце! И, още по-голямо чудо, ти самият в този свят – радостен гражданин на това безнощно, безгрешно, безскръбно, безсълзно Небе! – греещ под Извора на несътворената светлина! Без изтощение на прославено тяло и дух, което да изисква почивка; без отпадналост или умора, която да прекъсне все по-задълбочаващата се песен: "Достоен е Агнецът, Който беше заклан, да приеме сила и богатство, и мъдрост, и мощ, и почит, и слава, и благословение!"
