„Като пастир ще пасе стадото Си; ще събере агнетата с мишцата Си и ще ги носи в пазухата Си, и ще води нежно дойните.“ (Исая 40:11)
Колко успокояващо е в час на скръб, загуба или смърт да имаш лицето и съчувствието на нежен земен приятел. Читателю, тези думи ти разказват за Един по-близък, по-скъп и още по-нежен – Приятелят, който никога не се проваля – нежен Бог! С колко много мили епитети Исус показва нежността на връзката Си с Неговия народ.
Дали един пастир нежно бди над стадото си? „Господ е моят Пастир.“ Дали един баща проявява най-нежна грижа към децата си? „Аз ще бъда Баща за вас.“ Дали майчината любов надминава всички други земни видове привързаност? „Както майка утешава сина си – така Аз ще ви утеша.“ Дали „зеницата на окото“ е най-чувствителната част от най-деликатния телесен орган? Той пази Своя народ „като зеницата на окото Си!“
Когато Пастирът и Пазителят на душите намери изкупения грешник, като изгубена овца, препъващ се по тъмните планини – колко нежно се отнася Той с него! Няма поглед на гняв – няма дума на упрек; в мълчалива любов „Той го слага на раменете Си, радвайки се!“
Когато Петър падна, Исус не го нарани излишно. Той можеше да повтори често и отново пронизващия поглед който донесе потопа от покаятелна скръб. Но Той даде този поглед само веднъж; и когато напомни на Петър за неговото тройно отричане, това беше чрез трикратно повтаряне на най-нежния от въпросите,
„Обичаш ли Ме?“
Читателю, скърбиш ли за слабостта на вярата си; студенината на любовта си; многобройните си духовни отстъпления? Не бой се! Той знае твоята същност! Той ще даде на „слабата вяра“ нежно отношение. Той ще „носи“ в ръцете Си тези, които не могат да ходят, и ще води обременените по път, по-малко неравен и каменист от другите.
Когато дойде „лъвът“ или „мечката“, можеш да се довериш на истинския Давид, най-нежния от Пастирите! Страдаш ли от външно изпитание? Довери се на нежността на Божието отношение към теб. Ударите на Неговата пръчка са нежни удари – необходимата дисциплина на баща, копнеещ за децата си, в самия момент, когато ги наказва. Най-нежният земен родител може понякога да каже груба дума; може да е ненужно груба. Но не така е с Бога. Той може да изглежда, като Йосиф към братята си, да говори грубо; но през цялото време има любов в сърцето Му.
„Ножът за подрязване“ няма да бъде използван ненужно – той никога няма да отреже твърде дълбоко! „Пещта“ няма да гори по-яростно, отколкото е абсолютно необходимо – нежен Бог седи до нея, укротявайки яростта на пламъците ѝ!
И каква, вярващи, е тайната на цялата тази нежност? „Има Човек на Трона!“ Исус, Богочовекът Посредник; съчетаващ с мощта на Божеството – нежността на безгрешната човечност. Сърцето ти смазано ли е от скръб? Така беше и Неговото! Очите ти замъглени ли са от сълзи? Така бяха и Неговите! „Исус заплака!“ Главният скърбящ от Витания все още носи братското сърце в слава. Други може да не могат да вникнат в дълбините на твоето изпитание – Той може – Той го прави!
С такъв „нежен Бог“, който се грижи за мен, осигурява за мен, наблюдава пътя ми през деня и пази леглото ми през нощта,
„И в мир ще легна, и ще спя, защото Ти единствен, Господи, ме караш да живея в безопасност!“ (Псалм 4:8)
