Добро утро, приятели мои по целия свят днес. Поздравяваме ви в името на Този, чийто страх от Бога беше съвършен и чийто страх от човека не съществуваше, и Той никога не е бил лицеприятен. В името на Господ Исус Христос, на Когото да бъде слава сега и завинаги.
Двете страни на страха от Бога
Често чуваме въпроси от изповядващи вярващи относно страха от Бога. Точно както монетата има две страни, така и страхът от Бога има две страни, и двете страни се допълват взаимно.
Първо, има страх от Бога поради Неговите ужасни присъди над греха и грешниците, и това е особено вярно за невярващия. Второ, има страх от Бога, при който вярващият има прекрасно и дълбоко осъзнаване на върховната святост, величие и сила на Бога. Той включва почитане на Бога за величието на Неговата слава и красотата на Неговата съвършена святост и праведност. Този страх от Бога води вярващия до желание да съобрази живота си с Божия характер.
Страхът от Божия съд
Нека първо разгледаме страха от Божия съд. Говорейки за идващия ден на Господа, четем в Откровение 6:15-17:
И земните царе, и големците, и хилядниците, и богатите, и силните, и всеки роб, и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казваха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
А Евреи 10:27 говори за страшно очакване на съд и ярост на огън, който ще погълне Божиите противници. След това мисълта завършва в стих 31:
Страшно е да паднеш в ръцете на живия Бог.
Да бъдеш вечно отделен от Бога и хвърлен в огненото езеро е невъобразимо последствие за греха на отхвърляне на Божиите милости в Христос. Чуйте собствените думи на Господ Исус в Матей 10:28:
И не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от онзи, който може да погуби и душа, и тяло в пъкъла.
И „погубвам“ не означава загуба на съществуване, нито загуба на битие. Не, не загуба на битие, а загуба на благополучие. Приятелю мой, ако си без Христос в този момент, няма ли страх от Бога пред очите ти? Не осъзнаваш ли, че греховете на живота ти скоро ще подхранят огъня на Божия съд, който никога няма да бъде угасен?
Не отлагай, призови Христос. Приеми Го като свой Господ и Спасител. Той понесе пълната ярост на Божия гняв, за да можеш ти да изпиташ Божията милост и любов, но никога да не изпиташ Неговия гняв. Амин.
Страхопочитанието и удивлението на вярващия
След това има онзи страх от Бога, който описва страхопочитанието и удивлението на вярващия пред този Бог, който го е спасил. Този Бог, който е непостижим и неописуем, и който е славен във величие, сила и любов. Този благочестив страх няма мисъл за съд. Първо Йоан 4:18 казва:
В любовта няма страх; но съвършената любов изгонва страха, защото страхът има мъчение.
Амин.
Четем в Притчи 9:10:
Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познанието на Светия е разум.
Страхът от Господа е основата за всяко точно учене. Ученето трябва да започне със Самия Бог: кой е Той и какъв е Неговият характер. Точно както не можеш да напредваш в четенето без познаване на азбуката, така не можеш да придобиеш истинска мъдрост без познаване на Бога.
Като казах това, не би трябвало да има въпрос защо има такова объркване в днешния свят. Точно както глупавият човек, който построи къщата си върху пясъка, така и мъдростта на този свят е построена върху променящия се пясък на човешките мисли и идеи. Без страха от Господа и мъдростта, която той носи, оставаш с човешката мъдрост – мъдрост, която блестящо заключава, че си само много напреднала маймуна. И след като си направил този глупав квантов скок, защо да не станеш наистина глупав и да заключиш, че мъжете могат да имат бебета?
След това има познанието на Светия. Това лично познание за вечния и неизменен Бог може да бъде намерено само в Библията, а след това и съвършено разкрито в личността на Господ Исус Христос. Това познание за Светия и Неговата воля позволява на вярващия да прави добри и мъдри избори – избори, които се правят в светлината на вечността. Амин.
Йосиф е чудесен пример за човек, който се е боял от Господа и е имал познание за Светия. Когато похотливата госпожа Потифар се опита да хване Йосиф в капана на греховната си похот, той отговори: „Как мога да извърша това голямо зло и да съгреша против Бога?“ Йосиф се е боял от Господа и познанието му за Светия е станало негова лична мотивация да бъде свят сам. Нека всички приемем това присърце, аз първи.
И накрая, най-съвършената и най-описателна картина на значението на страха от Господа за вярващия се вижда в Самия Господ Исус. Евреи 5:7 ни казва, че Бог е чул молитвите на Господ Исус поради Неговия благочестив страх. Господ Исус е ходил в абсолютно благоговение пред Бога и любов към Него винаги. Амин.
В заключение, нека всеки от нас, който изповядва вяра в Христос, следва увещанието от 2 Коринтяни 7:1:
И усъвършенствайте святостта в страх от Бога.
В името на Исус, амин.
