От какво сме се отказали?
„И направи умивалника от мед, и основата му от мед, от огледалата на събиращите се жени, които се събираха при входа на скинията на събранието“ (Изход 38:8).
„Не изоставяйки нашето събиране, както някои имат обичай, но увещавайки се един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:25).
Да си признаем – жените обикновено са по-загрижени за външния си вид от мъжете. За тези израилтянки да се откажат от огледалата си от полиран метал, за да може Моисей да направи умивалника, е значимо. Умивалникът беше леген за миене, между скинията на събранието и олтара, където свещениците можеха да мият ръцете и краката си, за да не умрат, когато идваха пред Господа. Свещениците винаги щяха да могат да се мият, преди да дойдат при Господа, защото тези жени се отказаха от нещо, което беше важно за тях.
От какво сме се отказали, за да се срещнем с Господа? Или сме толкова загрижени за себе си, че изоставяме събирането си, за да се срещнем с Господа? Защо тези жени се събираха там изобщо? Мисля, че те искаха да бъдат възможно най-близо до Господа, защото доброволно се отказаха от това, което им беше скъпо.
„Но нека човек да изпитва себе си, и така да яде от този хляб и да пие от тази чаша“ (1 Коринтяни 11:28).
„Защото ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: Защото той се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв човек е бил“ (Яков 1:23-24).
