Първият стих на Евреи 2 въвежда „вярата“; последният му стих намеква за „нещо по-добро“, което Бог е „осигурил“ или „предвидил“ за нас, които сме християни, в сравнение със светиите от старозаветни времена. Тази по-добра част, която е наша, не се състои от неща, видими за естествените ни очи, и затова вярата е основна необходимост за нас.
Всички ли сме осъзнали колко забележителна глава е Евреи 11? Самата дума вяра се среща само два пъти в целия Стар Завет, като първата от тях е отрицание, защото Моисей е трябвало да се оплаче от масата хора, че нямат „вяра“. И това е намекнато и потвърдено в Евреи 3 и 4, където се посочва, че провалът на Израел произтича от тяхното неверие; словото, което е достигнало до тях, не е било „смесено с вяра“. И все пак в глава 11 Духът Божий ни разкрива, че всичко жизненоважно в тези благочестиви души от предхристиянски времена е било плод на вяра. Това, което до голяма степен е било под повърхността в предишни времена, сега е ясно разкрито.
Природата на вярата в Евреи 11
Отдавна смятаме, че тази глава може да бъде обобщена под три заглавия; първото от които е:
Вярата спасява
Жертвата, която Авел принесе, не беше резултат от щастлива догадка, а плод на вяра, която прозря, че върху него като грешник лежи смъртното наказание, и така Бог можеше да бъде доближен само на основата на смъртта. Така той беше сметнат за праведен и той знаеше това. Така също вярата даде възможност на Енох да ходи с Бога, макар и заобиколен от страшни злини, и накрая му даде възможност да избегне смъртта чрез пренасяне. И освен това, какво даде възможност на Ной да упорства година след година, строейки огромния кораб на сушата? — което сигурно е изглеждало смешно на хората от неговото време. Това беше вяра, вярвайки, че Бог ще направи това, което е казал, че ще направи. Тя доведе до спасение, когато допотопният свят (светът преди потопа) беше унищожен.
Да, вярата спасява.
Вярата вижда
Но след това преминаваме към Авраам, и средата на главата ни показва, че
Вярата вижда. Тя дава духовно разбиране за неща, които са извън нашето естествено зрение. Авраам напусна Ур Халдейски, макар и да не беше малък град – както са доказали съвременните разкопки – за да отиде в неизвестното. Неговата вяра му даде възможност да си представи (да си създаде мисловна картина) град, който имаше основи, положени от самия Бог. И така преминаваме през патриарсите, докато стигнем до Моисей, когато намираме човек, който „издържа, като виждаше Невидимия“. Така ясно е, че вярата вижда.
Вярата страда
След това в последната част на главата откриваме, че
Вярата страда. Този, който я притежава, е надарен със сила да издържа. Наистина можем да кажем, че вярата никога не свети по-ярко, отколкото когато е изправена пред враждебна сила. Моисей избра „по-скоро да страда с Божия народ, отколкото да се наслаждава на временните греховни удоволствия“. И следва дълъг списък от онези, които издържаха преследване и страдание в енергията на вярата. Така Бог ни дава да разберем, че дори в тези по-ранни дни, когато това, което беше разкрито, често беше свързано с неща, които бяха видими, чуваеми и осезаеми, това, което беше от върховно значение за човека, беше вярата. Също така, дори още повече, е така и за нас днес, като се има предвид, че „по-доброто“ нещо, което трябва да познаем и да се насладим, е извън нашите естествени сили.
„По-добрите“ неща, осигурени за нас
Тогава имаме нещо по-добро. Нека забележим как тази дума, по-добро, се среща, докато преглеждаме посланието. За начало, имаме я в Евреи 1:4. Синът, Който беше Създател, беше станал Откривател и Изкупител, и е обявен за „много по-добър от ангелите“. Сега законът беше даден чрез „разпореждането на ангели“, както Стефан каза в последната си реч, записана в Деяния 7, и това е намекнато в нашето послание, когато стигнем до Евреи 2:2. Оттук и този първи голям контраст в посланието. Законът предаваше някакво откровение за Божия ум и то достигаше до тях чрез ангели. Пълното откровение на Бога, което лежи в основата на по-доброто нещо, което е достигнало до нас, се намира в Сина, Който стои далеч над и е по-добър от всички ангели. Думата „по-добро“ всъщност не се среща отново, докато не се стигне до Евреи 7, но там се среща три пъти. В първия случай тя е свързана с тип. Свещенството на Христос е „по реда на Мелхиседек“ и е вечно. Сега Мелхиседек благослови Авраам, от когото произлезе аароновото свещенство, и този, който благославя, е по-добър от този, който е благословен. Свещенството на Христос е вечно и съществува далеч над Аарон и неговото семейство, установено под закона.
След това, както ни напомнят стихове 18 и 19, законът не направи нищо съвършено, и така предишната заповед е отменена, и е въведена по-добра надежда. Сега защо по-доброто нещо се говори като надежда? Нашият отговор би бил, че, както е посочено в Евреи 3:1, нашето е „небесно призвание“, което няма да бъде напълно осъществено, докато не се достигне самото небе. Оттук голям елемент на надежда навлиза в християнското призвание и е от характер, който надминава всяка надежда, свързана с призванието на Израел. Но макар и така да е, настоящият му ефект е да ни приближи до Бога. Преди Христос да дойде и да извърши Своето изкупително дело, пътят към Светая Светих не беше явен. Сега е, и ние имаме смелост да пристъпваме към Бога, както е посочено в Евреи 1.
Стих 22 прави това явно, защото е установен нов „завет“ или „договор“, и на този завет Господ Исус е „поръчител“. Ако в този момент читателят се обърне към Битие 43, и особено забележи стих 9, силата на „поръчител“ ще бъде ясна. Новият завет е декларация за Божията благодат; и е сякаш нашият Господ е казал: „Ако не устои нетленен и завинаги, нека Аз понеса вината за това завинаги.“
Той ще устои, защото е „вечният завет“, както се казва в Евреи 13; и колко по-добър е той от стария завет от Синай е напълно ясно. Това се потвърждава, когато стигнем до Евреи 8:6, където се споменават обещанията, свързани с него. Надеждата, свързана с тези обещания, току-що споменахме.
Ако преминем сега към Евреи 9:23, получаваме твърдението, че самите небесни неща се очистват с по-добри жертви от тези, принасяни според закона за очистване на образците на тези небесни неща. Думата тук е в множествено число – „по-добри жертви“, защото, според нас, еврейският читател е насочен обратно към Левит 1–5, в които са били заповядани различни приношения, всички от които са имали типично отношение към Христос. Целият Му път от славата е бил белязан от непрекъсната жертва, която е кулминирала в едната велика, изкупителна жертва на кръста, за която говори останалата част от Евреи 9. Тук наистина е била едната жертва с безкрайна стойност, която далеч надминава всяка жертва, позната преди това.
Ранната част на Евреи 10 продължава тази тема и ни показва, че след като грехът е бил премахнат чрез жертвата на Христос, вярващият днес има смелост да пристъпва до „Светая Светих“ – самото присъствие на Бога. И в по-късните стихове на тази глава научаваме, че следователно притежаваме „същност“ от „вечна“ природа, която е „по-добра“ от всичко, което е било обещано на Израел според закона. Ако бяха послушни, щяха да процъфтяват и да се умножават в семействата си и във всички земни притежания. Еврейският християнин имаше същност, която лежеше извън земните неща, в съответствие с факта, че те, както и ние, сме „участници в небесното призвание“, както се казва в Евреи 3:1.
Именно осъзнаването на това даде възможност на тези ранни еврейски вярващи да приемат „с радост разграбването“ на своите „имоти“. Би било голямо нещо, ако, когато някои от домовете им бяха разбити от противникова тълпа, те бяха посрещнали загубата с примирение и кротост, но те всъщност я посрещнаха с радост. Това послужи да подчертае в умовете им славния факт, че тяхната истинска част лежеше извън земята и в небето, далеч отвъд силата на всичките им противници.
И какво направи небесната част, която беше тяхна, толкова реална за тях? Отговорът на това, разбира се, се намира в първия стих на Евреи 11, който в Новия превод на Дарби гласи: „А вярата е същността на нещата, на които се надяваме, убеждението за неща, които не се виждат.“ По-добрата и трайна същност беше обоснована за ранния еврейски християнин чрез вяра.
Точно така е и за нас днес. Ние, които сме англоговорящи християни, сме като хора, вървящи сред гора от приятни и привлекателни неща. Малцината от нас, които могат да погледнат назад през шейсет или дори седемдесет години, могат да осъзнаят колко голям е напредъкът в приятните и полезни човешки изобретения. В момента парите изобилстват и всякакви изобретения и приспособления изобилстват; често полезни и винаги много привлекателни, и затова привличащи вниманието ни. Нашите модерни „стоки“ са много поглъщащи по своята същност и в момента няма „разваляне“ на тях от активни противници. Но какво да кажем за онази невидима, но по-добра и трайна същност, която е наша на небето? Активна ли е вярата у нас, така че невидимата, небесна същност наистина да изпълва мислите ни и да доминира живота ни?
„Нещо по-добро“, тогава в сравнение с това, което беше разкрито на достойните светии от предхристиянски времена, е осигурено за нас, и знанието за него, получено чрез вяра, трябва да доминира живота ни. Но всички ние ще бъдем въведени в пълното наслаждение на съответните ни части заедно. Те няма да „бъдат направени съвършени“ без нас, и можем да добавим, нито ние без тях; защото всички ще достигнем окончателно съвършенство заедно, в деня на възкресението и славата, когато Господ Исус дойде отново."
