„Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника на нашата изповед, Христос Исус“ (Евреи 3:1).
Определението „Свети братя“
Благодатта, с която Бог ни е благословил, е пълна с изненади. Кой би си помислил, например, че някога ще бъдем наричани „свети братя“?
Едва ли бихме си дали такова определение един на друг и никога не бихме си и помислили да го приложим към себе си, защото знаем малко за покварата и греха на собствените си сърца. И все пак то ни е дадено тук от Светия Дух на Бога, Който никога няма да се наложи да оттегли нито една дума, която е изрекъл. Той е Духът на Истината, и ако Той нарича онези, които принадлежат на Христос, с това възвишено определение, то трябва да е вярно за тях, оттук е само правилно да се запитаме сериозно и благоговейно какво означава то и как е станало наше.
При четенето на предходната глава мислите ни се връщат към Псалм 22 и в този Псалм получаваме тези две думи, които тук са събрани, за да ни опишат. Първата дума принадлежи на ранната част на Псалма, която започва с този несравним вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Знаем, че Сам нашият Господ зададе този въпрос, когато висеше на кръста на позора и жертвата, и сме изпълнени с учудване от това; но за да може нашето учудване да се превърне в интелигентно поклонение и обожание, изоставеният Страдалец Сам дава отговора: „Но Ти си свят.“
Но не беше ли Исус свят? Да, Той беше също толкова свят, когато тръгна, носейки кръста Си към Голгота, колкото беше, когато серафимите скриха лицата си в присъствието на Неговата слава и извикаха: „Свят, свят, свят е Господ на силите.“ Тогава защо Той, Светият, беше изоставен от Бога? Беше заради нас. На този кръст Той беше направен грях за нас. Той стана това, което бяхме ние, за да може в безмерността на Своята любов да понесе всичко, което заслужавахме, за да можем ние да станем това, което е Той, и да споделим всичко, което Той заслужава в Божията благосклонност. Когато Той зае нашето място и когато нашите грехове бяха положени върху Него, Бог в интензивността на Своята святост скри лицето Си от Него; но тогава и там Той направи пълно изкупление за нас. И сега, като следствие от това, което Той направи на кръста, и в съвършена праведност, ние сме направени участници в Божествената природа, и чрез „едно приношение Той е усъвършенствал завинаги осветените.“ Самата природа, която в Бога изискваше грехът да бъде съден, и която го съди, когато Исус страда за нас, сега е станала наша природа, като родени от Бога; оттук сме наричани „свети.“ Такова определение никога не би могло да бъде наше, ако нашите грехове и цялата поквара на нашата греховна плът не бяха попаднали под Божия безпощаден съд; и така ние сме чисти от всичко това, и в очите на нашия Бог и Отец, свети и непорочни в любов (виж Ефесяни 1:4).
Ние сме свети братя. Нашето място и титла като братя принадлежат на втората половина на Псалм 22, където с възкресен възторг нашият Господ заявява: „Ще възвестя името Ти на братята Си, сред събранието ще Те хваля.“ Забележете добре, че ние сме Негови братя. Благословено е да знаем, че сме братя един на друг, но това е само защото сме Негови братя; това трябва да е на първо място. И това определя нашата връзка с нашия Бог и Отец и дава характер на нашата връзка един с друг. Ние сме доведени до Него, обичани със същата любов, която почива върху Христос, за да споделяме същата връзка и радостта от нея завинаги. Така че в тази титла, която ни е дадена, ние научаваме каква е нашата природа и в каква връзка стоим с Бога и Христос. Научаваме, че „Този, Който освещава, и тези, които са осветени, всички са от един, поради което Той не се срамува да ги нарича братя“ (Евреи 2:11).
Целта на Божията любов беше да доведе до Своята слава такива синове, и в Своята съвършена мъдрост Той е намерил начина, по който може да осъществи Своята цел. Какъв ден ще бъде, когато всички „свети братя“, с Христос, превъзхождащ сред тях, се появят в тази слава; и когато Той, техният непогрешим Водач, отново издигне Своята хвала към Бога! Всяко тяхно сърце ще бъде в пълен унисон с Него тогава, защото всеки един от тях ще бъде съобразен с Неговия образ. Това е небесното призвание, на което сме станали участници. Колко славна е съдбата, която очаква „светите братя“!
Живот като свети братя
Но щом благодатта ни е направила свети братя, как да живеем като свети братя сега? Как да бъдем последователни с това благородно призвание? Как да вървим като поклонници през този „Панаир на суетата“, отказвайки се от неговите съблазни и поддържайки сърцата си в унисон с нашия велик Водач, докато Той пее на Бога, Който обитава в хвалението на Своя народ? Има само един начин, по който можем да живеем така, и това е като размишляваме за „Апостола и Първосвещеника на нашата изповед, Христос Исус.“ Той трябва да бъде предмет на нашите мисли.
Трябва да Го разглеждаме като Апостола, Този, Който излезе от Бога и слезе при нас, не носейки каменни плочи, на които бяха написани закони, които можеха само да ни прокълнат поради нашата греховност, но носейки любов, Божията любов към нас. „Христос е Този, Който умря“, защото любовта, която Той донесе, не можеше да спре преди смъртта. „Бог доказва Своята любов към нас в това, че докато ние бяхме още грешници, Христос умря за нас.“ Няма такава любов; тя обърква всяко описание, не можем да я илюстрираме, тя е несравнима, непобедима и вечна. Но като Апостол, Христос Исус ни донесе тази любов, и Бог ни говори с нежни думи в Него, за да спечели сърцата ни за Себе Си, за да бъдем Негови завинаги. Да размишляваме за Апостола на нашата изповед не би трябвало да е трудна задача за нас, това трябва да бъде нашето постоянно и неизменно удоволствие.
Христос, нашият Първосвещеник
Но Той е и нашият Първосвещеник, тоест, Той е влязъл при Бога за нас. Като Апостол Той излезе, за да представи Бога пред нас и да доведе Бога до нас; като Първосвещеник Той е влязъл, за да ни представи пред Бога и да ни доведе до Бога. Той е нашият Първосвещеник, Той е влязъл и е отворил пътя за нас, нов и жив път, който Той е посветил за нас, през завесата, тоест, Неговата плът. Светая Светих е мястото за светите братя. Кръвта е там, скъпоценната кръв, и където е кръвта, грехове не могат да бъдат, но светите братя могат да бъдат там, очистени и осветени, защото Първосвещеникът е там.
Нека размислим за Неговото величие, Който дойде от най-високата висота на Божията слава, за да направи Бога известен в най-дълбоките дълбини на нашата нужда, и Който се издигна от тези дълбини и отново влезе в славата, и Който е способен да ни помага в нашите слабости и да ни поддържа със силата на Своя възкръснал живот до самото присъствие на Бога, където Той живее.
Заключение
Докато размишляваме за Него, ние сме непобедими, повече от победители, триумфална група от Божии синове, свети братя по дух и практика, вървящи по възходящия път към Божията слава.
"
