Вяра, която ДЕЙСТВА
Ние твърдим, че човек се оправдава чрез вяра, независимо от делата на Закона. – Римляни 3:28 NASB Така и вярата, ако няма дела, е мъртва сама по себе си. – Яков 2:17
Но на този, който не работи, а вярва в Този, Който оправдава нечестивия, вярата му се вменява за правда. – Римляни 4:5 Каква полза е... ако човек казва, че има вяра, но няма дела? Може ли тази вяра да го спаси? – Яков 2:14
Оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос. – Римляни 5:1 Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра. – Яков 2:24 Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва. – Яков 2:26
В цялото Писание вероятно няма двама автори, които да изглеждат по-противоречиви един на друг от Яков и Павел. По отношение на решаващата доктрина за спасението, единият изглежда казва, че човек не може да направи нищо, за да заслужи спасение, докато другият изглежда казва, че добрите дела на човека играят роля в спасението. Това е значителна разлика! Фактът, че Павел казва, че оправданието е само чрез вяра, без дела, а Яков казва, че оправданието е чрез вяра с дела, със сигурност изглежда като неразрешим конфликт. Това очевидно противоречие е било достатъчно значимо за Мартин Лутер, за да даде на Яков по-нисък статут в канона на Писанието. Някои учени смятат, че позицията на Лутер относно Яков е била преувеличена, но той наистина го е наричал „едно доста сламено послание“.
Но как може да бъде това? И Павел, и Яков са били вдъхновени от Бога, Който е върховният автор както на Римляни, така и на Яков, и Бог не си противоречи. Писанието трябва да тълкува Писанието. Дали Яков и Павел сега в небето примиряват различията си? Или има начин да се хармонизират техните писания, защото като Божие Слово те не могат да бъдат противоречиви?
Какво не казват Павел и Яков
За да започнем да хармонизираме тези Писания, трябва да наблюдаваме какво не казват тези вдъхновени писатели, в сравнение с това, което казват. Яков не казва, че добрите дела могат да спасят човек, нито казва, че оправданието е резултат от някаква смес, като 50% вяра и 50% дела. Това, което казва, е, че вярата без дела е мъртва. И той посочва, че добрите дела определено са свързани със спасителната вяра.
Павел не казва, че каквато и да е вяра спасява, нито казва, че спасителната вяра не води до добри дела! Това, което казва, е, че човек се оправдава чрез вяра, а не чрез дела. И той посочва, че делата не са основата на спасението. Вече виждаме, че писанията на Яков и Павел не са на сблъсък. Въпреки че отначало изглеждат напълно противоречиви, те всъщност не са противоположни твърдения, нито са в логическо противоречие помежду си. За да разберем ясно ученията на всеки, трябва да разгледаме по-отблизо какво казват.
Перспективата е важна
Въпрос: Какво изглежда като квадрат и триъгълник едновременно? Бърз грешен отговор: Нищо, защото такова нещо е невъзможно. Замислен правилен отговор: Пирамида, защото погледната отстрани, от нивото на земята, изглежда като триъгълник, но погледната отгоре, от въздуха, изглежда като квадрат.
Тази илюстрация ни помага по-добре да разберем твърденията на Павел и Яков. Когато пишат за спасителната вяра, те не си противоречат, а просто гледат на вярата от различни гледни точки. Павел гледа на вярата отгоре – от божествена гледна точка. Бог знае качеството на вярата на човека, без да е необходимо да вижда резултатите. За Бога качеството на вярата на човека не се определя от, нито зависи от добрите дела. Яков, от друга страна, гледа на вярата от нивото на земята, от човешка гледна точка. Ние не можем да видим сърцето, както Бог може, но можем да видим резултатите в живота на човек, който твърди, че има вяра. Истинската вяра ще докаже своето изповедание чрез добри дела. С други думи, перспективата, от която се гледа спасителната вяра, може да определи как се дефинира вярата. На пръв поглед може да изглежда, че двете дефиниции на вярата си противоречат. Но ако, от Божия гледна точка, вярата, която спасява, е вяра, отделна от делата, докато, от човешка гледна точка, тази вяра води до добри дела, които хората могат да видят, тогава е неизбежно да има „разлика в перспективата“ в описанието на спасителната вяра.
Авраам като пример
Фактът, че и Яков, и Павел използват Авраам като пример, е важен за хармонизирането на тези текстове. Като част от своя аргумент, и двамата автори цитират Битие 15:6 – „Аврам повярва на Господа, и Той му го вмени за правда.“ Критично е да се види как всеки автор използва това Писание в своя аргумент. Целта на Павел е, че Авраам е бил обявен за праведен от Бога още преди да бъде обрязан (дело на послушание) и много преди да бъде даден Законът. С други думи, Авраам не е направил нищо, за да заслужи спасението си. Той просто е повярвал на Бога!
Защото ако Авраам беше оправдан чрез дела, той имаше с какво да се хвали; но не пред Бога. Защото какво казва Писанието? „И Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за правда“ (Римляни 4:2-3).
Целта на Яков, от друга страна, е, че вярата на Авраам е била усъвършенствана или доказана чрез неговите дела.
Не беше ли нашият баща Авраам оправдан чрез дела, когато принесе сина си Исаак на олтара? Виждате, че вярата действаше с делата му, и в резултат на делата вярата беше усъвършенствана; и се изпълни Писанието, което казва: „И Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за правда“, и той беше наречен приятел на Бога (Яков 2:21-23).
Но забележете, че Яков не казва, че делата на вярата на Авраам са довели до Божието прогласяване на Неговата праведност. Прогласяването е направено в Битие 15:6, около 30 години преди неговото дело на вяра, принасянето на Исаак, записано в Битие 22. Ето защо Яков казва, че „се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за правда“ (Яков 2:24).
Така че наистина няма противоречие между Яков и Павел. Делата на Авраам са били съществени, не защото са имали някаква вътрешна заслуга да го оправдаят, а защото са доказали истинността на вярата му. В умовете както на Павел, така и на Яков, Авраам е бил оправдан в Божиите очи много преди да бъдат извършени каквито и да било дела на праведност.
Още от Павел
Когато разглеждаме какво казва Павел за връзката между вярата и делата, имайте предвид какво е написал в другите си послания. Например, в Галатяни 5:6 той пише: „Защото в Христос Исус нито обрязването, нито необрязването има някакво значение, а вярата, която действа чрез любов.“ „Вяра, която действа чрез любов“ звучи много като Яков, нали? Павел не е бил против добрите дела. Просто те трябва да се разглеждат такива, каквито са – доказателство за спасителна вяра, а не нейна същност. Когато правилно цитираме Ефесяни 2:8-9 като доказателствен текст срещу фалшивото учение за спасение чрез дела, нека не забравяме, че Павел е написал и в следващия стих:
Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е приготвил отнапред, за да ходим в тях (Ефесяни 2:10).
Павел не е против добрите дела! Целта на неговия трактат до римляните е била да унищожи всяка идея, че човек може да бъде оправдан въз основа на заслужени дела. Човечеството не може абсолютно нищо да направи, за да заслужи благоволението на Бога. Ние сме спасени „по благодат чрез вяра“ единствено.
Още от Яков
Когато разглеждаме какво казва Яков за връзката между вярата и делата, има още една важна точка, която трябва да се има предвид. Делата, които Яков представя като примери от живота на Авраам (Яков 2:21-23) и Раав (Яков 2:25), са всичко друго, но не и добри дела. Отделно от вярата, тези дела са опит за убийство (Авраам) и предателство (Раав)! Тези дела са далеч от това, което обикновено смятаме за добри дела, като помагане на бездомните и насърчаване на мира. Тези „дела на вяра“ на Авраам и Раав не са били заслужени добри дела, защото, отделно от вярата, те със сигурност изобщо не биха се квалифицирали като добри дела! Така че Яков не твърди, че делата на Авраам и Раав са добавили към тяхната вяра. Неговата цел е, че делата на Авраам и Раав са доказали, че тяхната вяра е била истинска – резултат от вече съществуваща вяра.
Също така е много важно да се отбележи как Яков започва своята дискусия за вярата и делата:
Каква полза е, братя мои, ако човек казва, че има вяра, но няма дела? Може ли тази вяра да го спаси? (Яков 2:14).
С други думи, всеки може да каже, че има вяра, но такова изповедание може да са само думи. Може ли такъв вид вяра да спаси човек? Отговорът е категорично „Не!“ Вяра, която дава само интелектуално съгласие, не е по-добра от вярата на демоните, както Яков продължава да казва (Яков 2:19). Със сигурност такъв вид вяра не може да спаси. Тя е фалшива вяра. Е, тогава какъв вид вяра може да спаси човек? Яков казва, че това е вяра, която се доказва като истинска чрез дела на послушание. Самите дела не участват в процеса на оправдание, но те са доказателство за вида вяра, която е необходима за оправдание. Героите на вярата от Евреи 11 не просто са казвали, че имат вяра, и не просто са имали убеждение за Бога в главите си. Тяхната вяра е включвала както сърцата, така и главите им, и се е проявявала чрез „дела на вяра“. Тези дела не са ги спасили, но са дали солидно доказателство за тяхната истинска и спасителна вяра.
Подход за евангелизация
Различните подходи, възприети от Павел и Яков по въпроса за вярата/делата, са добър начин за евангелизиране и съветване на някои хора днес. За тези, които смятат, че трябва да си заслужат пътя към небето или че не са достатъчно добри за небето, бихме могли да споделим истината от Римляни, че спасението е отделно от делата. От друга страна, ако някои разпуснати хора смятат, че са на път към небето, защото са „излезли напред“ или „вдигнали ръка“ или „подписали карта“ на евангелизационен поход, когато са били млади, трябва да споделим истината от Яков с тях. Вяра, която не се проявява в послушен начин на живот, трябва да бъде поставена под въпрос, защото вярата без дела не е истинска, а мъртва.
Така че Павел и Яков не си противоречат. Като вдъхновени писатели, техните твърдения трябва да са в хармония и ние видяхме, че те наистина хармонизират. Оправданието не е чрез дела, а само чрез вяра! Но оправданието не е чрез вяра, която е сама. Спасителната вяра не е мъртва, церебрална, неактивна вяра. Истинската спасителна вяра е вяра, която води до живот на послушни дела! Спасителната вяра е вяра, която действа.
