Страх от Господа Част втора
„Страхът от Господа е начало на мъдростта, и познаването на Светия е разум.“ —Притчи 9:10 NKJV
Миналия месец видяхме, че когато се страхуваме от Господа, ние Го разпознаваме като Създател, Господар и Отец. Това е началото на мъдростта и ни мотивира към святост – засягайки всяка област от живота ни.
Изработване на всичко
Филипяни 2:12 ни призовава да „изработвате своето спасение със страх и трепет.“ Какво означава това? Вярвам, че то съдържа мисълта за благоговение, за дълбока загриженост Неговата святост да бъде видяна в моя живот. Нейният ефект ще бъде видян – показвайки славата на Христос – когато се покланяме с други вярващи, отглеждаме децата си и споделяме Христос в евангелизацията.
Понякога не поддържаме правилен възглед за Господ Исус Христос или за Бога, като сме заети с любов и благодат за сметка на святостта и праведността. В Откровение 19:15 Йоан описва Господ Исус Христос, когато Той ще се завърне при Своето второ пришествие: „Из устата Му излиза остър меч, за да порази с него народите. И Той Сам ще ги управлява с желязна тояга. Той Сам тъпче лина на яростта и гнева на Всемогъщия Бог“ (NKJV). Забележете четири части от тази ужасна картина на Божия съд над онези, които не се покайват:
- Бог е всемогъщ, притежаващ цялата сила във вселената. Не просто световен владетел, Той е Всемогъщият!
- Всемогъщият Бог ще излее Своя гняв. Той е не само Бог на любовта, но и на святостта, справедливостта и гнева.
- Неговият гняв е яростен, а не тихо неодобрение. Това е яростно гневна опозиция.
- Може би най-ужасното е, че самият Исус е изобразен как тъпче лина на Своята ярост. Това предполага, че при Неговото идване онези, които са се разбунтували и не са се покаяли, ще бъдат като грозде под краката на яростта на Христос, смачкани, докато кръвта им не потече като вино от пресата.
Богоугоден трепет
Такава картина би трябвало да предизвика правилен страх и трепет в живота на един християнин. Слушайте няколко пасажа от Писанието, които показват този богоугоден трепет:
„Треперете, о земьо, пред присъствието на Господа, пред присъствието на Бога Яковов“ (Псалм 114:7). „Плътта ми трепери от страх от Теб, и аз се боя от Твоите присъди“ (Псалм 119:120). „На този ще погледна: на онзи, който е беден и със съкрушен дух, и който трепери от Моето слово“ (Исая 66:2). „Затова, възлюбени мои, както винаги сте се покорявали, не само в мое присъствие, но сега много повече в мое отсъствие, изработвайте своето спасение със страх и трепет“ (Филипяни 2:12).
Ако познаваме Господа – наистина Го познаваме такъв, какъвто е във величието на Неговата святост, справедливост, гняв и благодат – ние ще треперим в Неговото присъствие. Това не е нещо, което ще надраснем. Всъщност, ние трябва да израснем в него.
Двете значения на „Не бой се“
Но нима Библията не ни учи да не се страхуваме? Няма ли много заповеди като „Не бой се, Аз съм с теб.“ Нека разгледаме няколко Писания.
Първо, прочетете Матей 10:28: „И не се бойте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата. Но по-скоро се бойте от Онзи, Който може да унищожи и душата, и тялото в ада.“ С други думи, „Не се бойте от човека, бойте се от Бога.“ Треперете пред перспективата да не се доверявате на Бога, вместо да не угодите на човека. Слушайте Исая: „Не се ... бойте ... нито се смущавайте. Господ на силите ... нека Той бъде вашият страх, и нека Той бъде вашият ужас. Той ще стане светилище“ (Исая 8:12-14). Като се боите от Бога, вие ще имате светилище в Него от гняв (Виж Изход 20:18-21).
Второ, ако си Негово дете, бой се от Бога като от Онзи, Който някога е бил твой враг и все още е безкраен в сила и святост. Разгледайте Псалм 130:3-4: „Ако Ти, Господи, би отбелязвал беззаконията, Господи, кой би могъл да устои? Но у Теб има прошка, за да се боят от Теб.“ Някога нашите беззакония лежаха пред нас като ужасна пропаст. Ние викахме: „Кой може да устои?“ Тогава бяхме грабнати по благодат – само по суверенна благодат – и сега сме свободни. Ние сме простени! Треперим, не защото Бог е наш враг, а защото Той беше наш враг. О, колко ужасно би било, ако Той не ни беше спасил.
В простения, насочен към небето, вечно сигурен, обитаван от Духа християнски живот има правилен страх и трепет, който преобразява всичко!
Поклонение с други вярващи
Съвместното поклонение е преживяването да се събираме с вярващи, съзнателно пред лицето на Бога. Тук, ако някъде в християнския живот, трябва да има правилен страх и трепет. Разгледайте как Библията свързва поклонението и страха от Господа:
„Поклонете се на Господа в красотата на святостта! Треперете пред Него, цяла земьо“ (Псалм 96:9). „Бойте се от Бога и Му отдайте слава, защото е дошъл часът на Неговия съд; и поклонете се на Онзи, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:7). „Кой няма да се бои от Теб, Господи, и да прослави Твоето име? Защото само Ти си свят. Защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, защото Твоите присъди са се проявили“ (Откровение 15:4).
Ето една велика, преобразяваща страха реалност, и тя обяснява защо християните пеят с радост в поклонение, докато други не. Страхът и трепетът са, защото Бог ни спаси от Своя гняв чрез Христос. Сега стоим, гледайки Неговата святост, справедливост, благодат и гняв с неописуемо удивление, обзети от поклонение пред дълбочината на Неговото величие.
Слушайте какво казва Библията:
„Служете на Господа със страх и се радвайте с трепет“ (Псалм 2:11). „Неговото наслаждение е в страха от Господа“ (Исая 11:3). „О, Господи ... нека ухото Ти бъде внимателно към молитвата ... на Твоите слуги, които желаят да се боят от Твоето име“ (Неемия 1:11).
Този страх е това, което светиите напълно се наслаждават да преживяват. Онези, които са видели и вкусили величието на Бога, никога не могат да омаловажат поклонението.
Трябва да има усещане за Неговото свято присъствие, когато се събираме. Индивидуално, Анания и Сапфира загубиха усещането за Неговото присъствие (Деяния 5:1-11). Като събрание, коринтяните също го загубиха и по тази причина мнозина бяха заспали (1 Коринтяни 11:30). Трябва да култивираме усещането за Неговото присъствие сред нас, напълно осъзнавайки истината, че „където двама или трима са събрани в Мое име, Аз съм там сред тях“ (Матей 18:20). Това усещане трябва да бъде сила, която ни преобразява!
Отглеждане на децата ни
Познаването на Господа такъв, какъвто е в действителност, ще ни накара да треперим в Неговото присъствие дори в нашето семейство. Като баща аз трябва да бъда родител, който помага на децата си да треперят от радост в присъствието на Бога. Като бащи, ние трябва да заемем своето място като специален представител на Бога в нашето семейство и да покажем кой е Бог, помагайки им да Го познават. В това нашите деца ще се радват да се страхуват от нас.
Ако децата ми се страхуват от мен само като от баща си, без никакво удоволствие, това е погрешно и безполезно. Ако те само се наслаждават и не се страхуват от мен, връзката е сериозно опорочена. И в двата случая съм направил много трудно за децата си да приемат истинския Бог – Бога на любовта, милостта и гнева.
От една страна чуваме Притчи 13:24: „Който щади тоягата си, мрази сина си, но който го обича, го наказва своевременно.“ Защо? Защото това е Божият начин. „Защото когото Господ обича, Него [наказва], и бичува всеки син, когото приема“ (Евреи 12:6). Така че, когато наказвам детето си, аз показвам Божия съд и любов.
От друга страна чуваме това от Ефесяни 6:4: „Бащи, не дразнете децата си до гняв, но ги възпитавайте в обучението и [наставлението] на Господа.“ Ние сме на мястото на Господа и трябва да извършваме дисциплината като от Него. Нашите деца трябва да се учат от нас какъв е Господ. И какъв е Той? „Както баща съжалява децата си, така Господ съжалява онези, които се боят от Него. Защото Той знае нашето устройство; Той помни, че сме прах“ (Псалм 103:13-14).
В Притчи 14:26-27 Соломон казва, че когато човек се бои от Господа, това благославя децата му, дори за тяхната безопасност. Тогава нашите деца ще имат място за убежище под Божията любов и грижа.
Според Псалм 128, съпругата на човек, който се бои от Господа, е като плодоносна лоза в самото сърце на дома му. Децата му са като маслинови фиданки, пълни със сила и жизненост и продуктивни за Господа.
Споделяне на Христос в евангелизацията
Как страхът и трепетът преобразяват начина, по който помагаме на другите да видят и вкусят славата на Христос? Като им показваме, че те са под Божия гняв поради греха си. Добре е да показваме на хората Божията любов, но когато правим това, често не успяваме да им помогнем да осъзнаят, че Божията любов в Христос е любов, която може да ги спаси от Неговия гняв. Слушайте внимателно Римляни 5:8-9: „Бог доказва Своята любов към нас с това, че докато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече тогава, след като сега сме оправдани чрез Неговата кръв, ще бъдем спасени от гнева чрез Него.“
Това означава, че когато споделяме евангелието, ние не просто представяме Бога като грижовен и любящ. Посланието няма да бъде евангелието на този фон. Добрата новина има смисъл само на фона на истината. Бог е свят и славен, но всички сме съгрешили против Него и сме се лишили от Неговата слава. Затова сме под Неговия справедлив гняв и без надежда. Но Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя Единороден Син, за да може всеки, който вярва в Него, да бъде спасен – спасен от гнева (Йоан 3:16,36). Когато Павел беше затворник, той имаше един шанс да говори с управителя Феликс. Лука ни казва: „Той разсъждаваше за праведността, самоконтрола и идващия съд“ (Деяния 24:25). Като всеки мъж, жена и дете, Феликс трябваше да разбере Божия гняв.
За Негова слава
Евангелизацията, родителството, съвместното поклонение – всички те и целият живот – съществуват, за да възвеличават славата на Исус Христос. Тази слава беше показана в най-дълбоката си любов и най-висша красота, когато Исус доброволно отиде на кръста, за да понесе Божия гняв срещу нашите грехове. Нашата евангелизация, родителство и съвместно поклонение никога няма да покажат славата на Христос, както трябва, докато Бог не бъде познат и почитан.
Нека принасяме на Бога приемливо поклонение с благоговение и страхопочитание, „защото нашият Бог е всепоглъщащ огън“ (Евреи 12:28-29).
