„Но аз за нищо не смятам живота си, нито ми е скъп той, само да свърша попрището си и служението, което приех от Господ Исус.“ (Деяния 20:24)
Във 2 Царе 5:17 четем: „А като чуха филистимците, че Давид бил помазан за цар над Израил, всичките филистимци се изкачиха да търсят Давид.“ В момента, в който получим нещо от Господа, за което си струва да се борим, Дяволът идва, за да ни унищожи. Когато Врагът ни конфронтира на прага на всяко велико дело за Бога, трябва да го приемем като доказателство за нашето спасение и да претендираме за двойно благословение, победа и сила.
Силата се развива чрез съпротива. Силата и размерът на щетите, причинени от експлодиращ артилерийски снаряд, изглеждат по-големи поради съпротивлението в точката на удара. Електроцентралата произвежда допълнителна електроенергия, използвайки триенето на въртящите се турбини. И един ден и ние ще разберем, че дори Сатана е бил използван като един от Божиите инструменти за благословение.
Изпитанието е вратата към триумфа. Долината води до откритата магистрала, а отпечатъкът на изпитанието е върху всяко голямо постижение. Короните се отливат в тигели, а веригите на характера, намерени в нозете на Бога, се коват в земни пламъци. Никой не печели най-голямата победа, докато не е минал през винарската преса на скръбта. С дълбоки бразди на мъка на челото Си, „мъжът на скърбите“ (Исая 53:3) каза: „В този свят ще имате скръб“ (Йоан 16:33). Но веднага идва псалмът на обещанието: „Дерзайте! Аз победих света.“
Стъпките са видими навсякъде. Стъпките, които водят до тронове, са опръскани с кръв, а белезите са цената за скиптри. Ще извоюваме короните си от гигантите, които побеждаваме. Не е тайна, че скръбта винаги е сполитала велики хора.
Изпитанието винаги е белязало пътя на истинския реформатор. Така е било в историята на Павел, Лутер, Савонарола, Нокс, Уесли и останалата част от могъщата Божия армия. Те са преминали през големи изпитания до своята точка на сила. Всяка велика книга е написана с кръвта на автора.
Това са онези, които са излезли от голямата скръб (Откровение 7:14).
Въпреки слепотата си, не беше ли Омир несравнимият поет на гърците? И кой написа вечната мечта на „Пътешествието на пилигрима“? Беше ли принц в царски одежди, седнал на диван от комфорт и лекота? Не! Продължителният блясък на визията на Джон Бънян позлати мръсните стени на стар английски затвор в Бедфорд, докато той, царствен затворник и славен гений, направи верен препис на сцената.
