„Научих се да съм доволен във всяко положение, в което се намирам.“ (Филипяни 4:11) Има място за законно недоволство. Всички ние трябва, до известна степен, да сме недоволни от духовния си растеж. Ако не сме, ще спрем да растем. Има и това, което бихме могли да наречем пророческо недоволство от несправедливостта и други злини в обществото, съчетано с желание да видим положителна промяна. Но има и греховно недоволство, което влияе негативно на връзката ни с Бога. То лесно може да доведе до негодувание или огорчение към Бога или други хора.
Каквато и ситуация да ни изкушава да бъдем недоволни, и колкото и тежка да е тя, трябва да осъзнаем, че този вид недоволство е грях. Толкова сме свикнали да реагираме на трудни обстоятелства с тревога, разочарование или недоволство, че ги смятаме за нормални реакции на различните превратности на живота. Но това просто показва фиността и приемливостта на тези грехове. Когато не разпознаваме тези реакции на обстоятелствата си като грях, ние не реагираме по-различно от невярващите, които никога не включват Бога в своите ситуации.
Истината на думите на Давид в Псалм 139:16 —
„В Твоята книга бяха записани всичките ми дни, които бяха определени за мен, когато още нито един от тях не съществуваше“ (Псалм 139:16)
— може да ни помогне (и ми помага) да се справяме с обстоятелствата, които ни изкушават да бъдем недоволни.
Каквито и да са вашите обстоятелства, и колкото и трудни да са те, истината е, че Бог е предопределил всички наши дни — с всичките им възходи и падения, благословения и разочарования — като част от Неговия общ план за вашия живот. Бог не прави нищо, нито позволява нищо, без цел. И Неговите цели, колкото и тайнствени и неразгадаеми да са за нас, винаги са за Негова слава и наше върховно добро.″ }
