За вярващия страхът винаги е забравяне на Бога. Ако Бог е суверенен и Неговото управление е пълно, мъдро, праведно и добро, защо бихте се страхували? Думите на Езекия, цар на Юда, звучат толкова вярно днес, колкото и в страшния момент преди векове, когато са били изречени за първи път. Юда е била нападната от могъщия асирийски цар Сенахерим. Езекия подготвил и въоръжил Юда за битка, но това не е всичко, което е направил. Той се обърнал към народа с по-значим въпрос. Знаел е, че в тези моменти Божият народ често се поддавал на страх, и знаел откъде идва този страх.
Често в тези моменти на предизвикателство Божият народ изпадал в паника, защото били идентичностни амнезиаци. Те забравяли кои са като Божии деца и забравяли кой е Бог в цялата Му всемогъща сила и слава. Така че в този момент Езекия знаел, че не може просто да бъде добър цар и умел генерал; той трябва да бъде и мъдър пастор на своя народ.
Докато се подготвяли за асирийския натиск, Езекия не искал народът на Юда да мисли, че са оставени на своята бойна смелост, своя военен опит и уменията си с оръжия. Той искал да знаят, че са били удивително благословени с още една съставка, която не можели, не трябвало да забравят. Затова казал:
„Бъдете силни и смели. Не се страхувайте и не се плашете пред асирийския цар и цялата орда, която е с него. ... С него е плътска ръка, но с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да води нашите битки“ (2 Летописи 32:7-8).
Ще дойде момент, когато ще попитате: „Къде да намеря смелост да се изправя пред това, пред което съм изправен?“ Езекия ви дава отговора: „Погледнете нагоре и си спомнете за вашия Бог.“ Като Божие дете, вие никога не сте оставени да се биете сами.
