Нека честно да се запитаме с какво отношение на сърцето и готовност приемаме Божията воля, когато тя предполага, че трябва да преминем през страдание (вижте например 1 Петрово 3:17).
Павел пише на филипяните, че не само им е дадено да вярват в Христос, но и да страдат за Него (вижте Филипяни 1:29).
В този контекст примерът на първите християни, записан в Деяния, също е впечатляващ. Когато били заплашени, те не молели Бог да ги избави от преследване. Вместо това те се молели Той да им даде смелост да продължат да свидетелстват вярно за Господа (вижте Деяния 4:29).
Малко по-късно двама от тях били бити от юдеите. Как реагирали на това? Те се радвали, че са били счетени за достойни да страдат срам за името на Исус (вижте Деяния 5:40-41).
Това ясно показва, че те не само приемали страданието с кротост, но и че за тях било дори чест да им бъде позволено да страдат за Христос. Как бихме реагирали, ако хората ни биеха заради нашата вяра?
Осъзнаваме колко предизвикателен е въпросът и колко изоставаме вероятно в кроткия си отговор, когато ни сполети страдание. Често отнема и известно време, за да намерим „да“ на това – и трябва да знаем, че Господ знае това и е дълготърпелив с нас.
